Струва ми се, че точно така разбрах въпроса ти, но медитирах да видя откъде идва този феномен на забравата, защото той се случва на всички ни. Едно е ако никога не си имал тази будност и я "достигнеш" за първи път. Но ти казваш съвсем друго: бил си буден вече, харесва ти, всичко е наред... защо я напускаш? Един път като си разбрал, че камъкът не става за ядене, не ти се случва след часове, дни или месеци пак да пробваш и го няма това забравяне.

Дойде ми сега една друга аналогия за да видиш защо ти говорех за осветеността и тъмнота. Сигурно си чувал Първия принцип на механиката, че всяко тяло запазва състоянието си на покой или на праволинейно равномерно движение, докато външно въздействие не го изведе от това състояние. Т.е. ако задвижиш в космоса едно тяло с постоянна скорост и наоколо няма други гравитационни полета, то си запазва постояната скорост до безкрай. Но ако търкулнеш едно топче по един равен път на Земята, рано или късно ше спре, защото има сили на триене и на съпротивление.

Така и будността ни не е постоянна, защото се появат на разни места в нас сили на съпротивление, т.е. на "затъмнение". Буден си, всичко е перфектно в един момент, но вниманието ти е ПРИВЛЕЧЕНО от НЕЩО си и там някъде заспива... В светлите/опознати стаи на съзнанието ни е лесно да сме будни, но в непознатите и по-тъмните се отплесваме и забравяме по-лесно.

Защо Будата от твоята притча е ударил мухата несъзнателно? Защото е бил някъде другаде. Нещо друго му е било "взело" вниманието. Нещо друго е било по-важно от момента... И за това за мен изводът е да наблюдаваме и изследваме тези "тъмни стаи", където вниманието ни се разсейва.