Здравей, Ясене, Забрави ни ти (както будността), но виждам, че си спомняш и двете. Кой обаче си спомня в забравата? Явно има някой буден там…

Будността ни се променя и флуктуира в различни направления. Често като казваме „буден съм“, това значи „буден съм ЗА НЕЩО“, „буден съм В ДАДЕНО НАПРАВЛЕНИЕ“. И “не съм буден за други неща“… И именно тези „други неща“ в нас, които са потенциално неосветени, ни затъмняват будността.

И аналогично, осветените неща в нас и вкусената будност ни връщат към „спомнянето“ след като сме били достатъчно дълго „на тъмно“.

Разбираш, че и „на тъмно“ почти винаги има свещ или даже фенер в нас, с които все пак виждаме. Даже в забравата, нещо си спомня и наблюдава... Е, точно на това е хубаво да се обръща внимание… Да се изследва… Тази свещ вижда страданието на тъмно и търси светлината.