Привет.
Свидетелствам, че и автомеханизма на негативите: страдание, нещастие, дисхармония и т.н. , наистина сработват, това е вярно.
И този трик с усилието за небудност, също го потвърждавам, като работещ.

А самия аз съм фен на съня - падам си малко поспаланко, че ми е кеф. Не обичам много, много да си припомням да съм буден, защото пък така забравям, че все си припомням и се завъртам пак в същото колело.

Според мен има една такава работа, че докато външните фактори оказват влияние на будността ни, това не е кой знае каква будност - логично е да си обясним, защо при такъв подход т.е. да разчитаме на външното, неизбежно ще пропускаме и будността ни няма да е особено дълготрайна. За това и започваме да се опитваме, да си спомняме - но и паметта не е нещо кой знае колко трайно, ту забравяме, ту си спомняме, нормално е, да помниш постоянно едно и също нещо изисква усилия, тъй като умът е в постоянно движение. Поради това пък почваме да влагаме усилия и старание да помним повече и повече - като мантруване един вид, но по този начин неизбежно ще забравим, че влагаме усилия, ще забравим, че сме започнали друго ниво на играта "будност".

За това може би акцента трябва да се смени, да не се кара толкова логично и последователно, защото се оказваме в една инерция, която дори не е кой знае колко сложно да я прозреш, още преди да си почнал цялата игра. Ние във всички тези три етапа, оставаме доста сънливи и се опитваме да се събудим в съня - нещо се случва, малко си отваряш очите, нещо долавяш, но после пак заспиваш. И си задаваме въпроса: как да стане, че като ги отвориш пак, да задържиш по- дълго т.е. целим се в продължителността и какво да направим, че да се случи, а не в самата будност.

Но има и други въпроси, примерно - как се случва самата будност, да ок, наистина опитваме се да не забравяме, но как самите ние си спомняме, какво се случва в психиката, след въздействието на външния фактор, че да се пробудим, вътре самия процес. Като си зададох този въпрос се замислих - какво ме буди през ноща: стрес, комар, мишка, жена ми, комшиите, музика, земетресение, сиреч, все неприятни неща, все дразнители разни, които ми нарушават съня и аз от това се ядосвам "този дето бръНчи вън с колата, баш сега ли намери да бучи", посред нощ, когато сладко, сладко си спя, няма ли поне малко възпитание, поне от малко да се съобразява, има си обществен ред все пак. Или в кратце, случват се нехубави неща в психиката, вредни такива и, ако вложа усилия та да се събудя, то няма да ми е кеф цял ден после, защото ще съм си недоспал, няма да съм бодър и свеж, а унил и уморен. От което пък следва, че и събуждането ми няма да е никакво събуждане, а чисто недоспиване, но именно заради изтощеното ми състояние на психиката, съществува и възможността, да не прозра това и да си въобразявам, че съм се събудил, ясно е - когато си изтощен, изнурен, изтерзан, измъчен такъв, може и да не се усетиш как пропускаш много неща, именно защото въображението взема връх над осъзнатостта, трезвостта е слаба и се губи още повече опитвайки се да я задържиш, и като нищо ще вземеш да се объркаш, и да влагаш още и още усилия да останеш буден, пък фактически то просто да се нуждаеш от още малко сън.

За това аз избрах, когато се случи, каквото се случи, в този момент - в който си спомням, в който отварям за малко очи - да обърна внимание на самия миг на пробуждане, не да се опитвам да го продължа, а да влезя интензивно в него, да пия колкото мога на момента, примерно може да съм се събудил от жажда, защото тялото ми е ожадняло, сънувам чаша, вода, изворче със самодиви разбира се, защото аз обичам да сънувам шарено и богато, та течаща вода и хоп събуждам се ма яко ожяднал, пия колкото мога и после па легам, за да осъществя, един здравословен сън.

Това, което искам да кажа е, че аз не се вълнувам от събуждането и не се грижа за него, а за добрия, пълноценен и здравословен сън - колкото по- добре се наспя, толкова по- добре и ще се събудя. И така - никви притеснения .... а нататък какво що, не ми се пише сега.