Еййййй - няма да се откажеш нали? :Д
Виж та виж - навил съм си аз да те пробвам, колко можеш да издържиш, ала няма да е по този въпрос.

Не е заради стереотипи, нито заради несъзнателни действия - и те са били причина да се държа грубо, както и още много други причини е имало, но те не са от особено значение и за тези случаи не се чувствам гузно, защото още тогава грубостта ми не е била толкова груба, колкото чиста преструвка, просто понякога обичам да се превземам, въпрос на зрялост, нещо като детските сълзи от вида "крокодилски", реве, ама не съвсем, груб съм, ма не баш.

Но заради едно конкретно нещо, направо ми стана ебати шита - просто "груб" даже е меко казано, аз бях откачил от бяс, бях превъртял, исках даже да си отмъстя, да й го върна, бях на ръба да й тегля една нескрита майна и да прекратя всякакви взаимоотношения м/ у нас, да издигна китайската стена около мен и ако тя наистина ме цени, то да се постарае да я събори, инак наистина просто майната й и толкова.

Видя ....... през моите очи е най- особения човек, който съм срещал. Не, че съм срещал кой знае колко хора, но все пак съм срещал хора особняци - това са такива хора, които се отличават по някакъв драстичен начин от другите и съответно ме изненадват, дали приятно или не, няма значение, въпросът е, че срещам нещо крайно различно, някаква рядкост. По принцип за почти всеки човек мога да дам аналогия на друг човек - в смисъл, че един човек ми напомня и за друг човек, намирам доста общи черти м/у тях, така ги възприемам и виждам, че мога да ги групирам според разни признаци в някакви общи категории. Но Видя се оказа абсолютно уникална и неповторима - за мен, за моя опит. Тя е човек, който ме свари напълно неподготвен за човека, който срещам - дори и бегла представа не съм имал, с какво същество се въвличам. Всъщност в действителност истината е, че дори и в момента си нямам никаква представа - никога не знам какво да очаквам от нея, всеки път съм неподготвен, понякога даже съм си мислил, дали отсреща не ми пишат няколко човека, направо да параноясаш.

И аз се влюбих в това - в тази неизвестност, винаги има тръпка, винаги се чувствам и рисково "какво ли ще се случи сега", кой да ти каже, невъзможно е да се предугади и допълнително цялата история става още по- откачена, защото по- този начин и самия себе си намирам в неизвестното, и неизвестното намирам в себе си, сиреч сам себе си не зная какво ще кажа, как ще реагирам, какво ще ми доди на акъла, как ще се почувствам. Е в повечето случаи става така, че гледам като теле у железница и ..... просто не знам - направо изключвам, в смисъл нимоа, искам да се изпара и край. Това полукататонично, полузомбирано състояние е най- честото явление, което ми се случва, когато общувам с Видя.

Та така станах такъв приятел с Видя, който обичаше да бъде послушен, но и непослушен с нея - ала залутан в тази игра, съвсем и не заподозрях какво ми предстои. А то бе съкрушително. Образно казано какво се случи, следното:
"- така, сега опитай това - в (Видя)
- ок, опитвам това - а (аз)
- как е - в
- супер - а
- а сега пробвай това - в
- добре, пробвам това - а
- как е - в
- невероятно - а
- я дай да видим какво ще се получи от това - в
- виждам какво ще се получи от това- а
- е какво видя - в
- мамата си трака - а
- добре добави и това- в
- добавям това- а
- сега как е- в
- ох олекна ми -а
- хм .... чакай малко, от е те това, така и така - в
- ок, така и така от е те това - а
- и - в
- а е нещо не баш - а
- ама не така, а първо така и после така - в
- значи първо така и после така - а
- резултат - в
- няма думи и всички думи - а
- идеално, а сега това и това по цял ден -в
- това и това по цял ден - а
- да чуя - в
- "god give me everything oh come on" - a
- перфектно, сега разбра ли -в
- ами чат пат -а
- просто е, от това това, от онова онова, когато е така, така, а когато е инак, инак - в
- ясно - а
- ми това е, няма друго - в
- какво искаш да кажеш- а
- сега си сам - в
- как така сам - а
- по колко начина можеш да си сам, сам, значи сам - в
- не -а
- да- в
- не, не, недей- а
- няма недей, сам си - в
- нееееееее - а
- айде бебешки работи, не минават сори, сам си - в
- гадна си - а
- глупости - в
- е недей де,не искам сам - а
- че кой те пита искаш ли, сам си и толкоз - в
- баси - а
мълчание
- видя- а
мълчание
- моля те - а
мълчание "

И така по най- безсърдечния и безмилостен начин, Видя ме проводи от повърхността, на която ме срещна, до изконните ми дълбини, в които мога да бъда само сам и съвсем без да се церемони ме изостави там. По дяволите ...... просто по дяволите. Направо я намразих заради това - как можа да постъпи по този начин с мен, без даже да ме предупреди. Бях се скапал тотално - мрак, пълен мрак, непрогледно его. Тази самота. Тази самота.

Цели шест месеца ни звук, ни стон, ни никакъв признак за съществуването й - ама баш никакъв. Представяш ли си - цели 6 месеца и ако не й бях писал, ич нямаше и да се трогне. Факт е, че все още не мога да го разбера това. Факт е, че въпреки великолепния и може би най- значим урок, който ми преподаде, аз в крайна сметка реших да избягам от този мрак. Не мога - просто не мога все още, това е твърде краен екстрем за мен. Аз се притеснявам, че дори ще откача в съвсем медицинския смисъл на думата - а смятам, че е разбираемо, защо не искам да свърша в лудницата. НО и най- странния факт е, че всъщност не успявам да избягам, някак виждам, че това вече е невъзможно, няма как да се скрия, няма как да се измъкна, то е тук, дори и сега като пиша, всякога и навсякъде е все тук, но колкото да бъда с гръб към това, явно е възможно.

Та поради тази маневра съм се държал съвсем преднамерено, предумишлено и нарочно гадно с Видя - защото се почувствах много гадно, от това, което ме накара да си причиня и исках да й го върна, това което съм усетил, исках и тя да го усети, че да я питам "а кажи, хубаво ли ти е сега, добре ли ти е". В кратце аз наистина бях обзет от желание за мъст и тъкмо поради това се чувствам гузно, защото то наистина беше наистина.

Естествено, разбирането така ме водеше, че нямаше как да не призная пред себе си, че намерението ми е глупаво и детинско. Колкото опит придобих благодарение на Видя от никой друг човек не съм почерпил толкова и самия този опит, а не само признателността, самия този опит ми даде да разбера, че в крайна сметка по този начин се държа против себе си. Та аз чисто и просто не искам да се отнасям така с нея, че защо - е вярно, малко ми наби шамарите, ала то и аз съм допринесъл по един или друг начин за това.

Факт е - това е един от най- забележителни факти лично за мен. Факт е, че Видя премина една граница, от която насетне всеки път съм отпращал завинаги хората от живота си - всеки път и завинаги, абсолютно категоричен и безкомпромисен. И нашите взаимоотношения стигнаха до тази граница, даже я преминаха, но ..... в случая не е и дори разбирането, нито опита, нито признателността, а сърце не ми даваше да се разделя с нея завинаги. Ок - наистина може и просто да остарявам, с възрастта казват се помъдрявало, така че и може би това е следствие от възрастта, и евентуалната мъдрост. Но в себе си, така се почувствах, че не можех и не исках да скъсвам взаимоотношенията си с човек, който обичам.

И те така .....