Благодарен съм, че ти и vidiya го харесахте.

В това есе от преди 16 години се опитах да събера и подредя мислите си след като прочетох петте тома „Книга на тайните“. Опитах се да събера моя Ошо. Исках от стотиците страници на тези прекрасни книги да изплува синтеза на една неземна, божествена и в същото време, детска душа. Какво бих добавил ли? Ако следвам „Книга на тайните“ може би нищо. Ако човек чете за пръв път писмо на свой любим човек, писмо пълно с любов и веднага след това опише своите чувства, какво може да добави по-късно? Дори ако препрочита писмото хиляди пъти?

Ако следвам себе си – бих добавил много неща. И правя опити – импресиите (не разказите) в блога ми са камъчета от тази мозайка.

Нещо ми липсва. Големите учители описват постигнати крайни състояния. Не съм срещнал досега обаче, някой да опише пътя. Ако сега, 16 години по-късно, седна да пиша нова „Приказка за Буда“, тя ще бъде за пътя. За една малка отсечка от безкрайния път.

Редактирано от юю на 23.09.14 15:55.