Привързаност / Религия и мистика / Ошо

Когато става въпрос за привързаност, на Изток се точат едни метафори, големи грапави и лепкави като биволски език. Рахат локум, който се точи ли, точи.

Според мен нещата са прости и са разделени точна на две"
1. Естествените човешки реакции или, по-скоро, емоции. Пример: Някой направи нещо- ядосаш се; или пък се влюбиш и т.н.
2. Втората част вече не е човешка. Ще я нарека с "Его", заради западното и познато звучене. Иначе на Изток го наричат "малък ум", "тамастичен ум", син (емоционален ум) и т.н. Пример: някой те ядоса в момента и нормално би било след първоначалната реакция човек да се балансира отново, да осъзнае причината и т.н. Обаче се получава така, че Егото раздува и повтаря до втръсване как никой в познатата ни вселена няма право да ни ядосва. Което е глупост, разбира се. Егото се храни с отделената от целия вътрешен диалог и създадените емоции енергия.
При любовта е същото - едни фантазии, едни лиготии, ум да ти зайде. После човек да се чуди що се оказва, че уж си влюбен, пък не познаваш човека, в който си влюбен...

Привързаността е капанът на Егото. Кара ни да залепнем за незначителни проблеми и ни изтисква, докато не останем само люспа.

Всяка една ефективна система за развитие, е по същество бойна система. Всяка една практика е насочена да се отървем от изключително коварен противник, който се храни с нашата енергия. Ние не сме слаби, нито сме чак толкова податливи на тревога, на яд, на омраза, на страх... нито сме толкова лигави в своите чувства, та чак да се стигне до самоубийства, ако някой не откликне на любовните ни песни. Нарочно давам по-брутални примери. Единственото "животно", което се самоубива, заради чувства, това е човекът. Всички останали животни следват инстинктът си за самосъхранение.

Нещата стават по-лесни, когато човек разбере, че най-лошите му слабости не са негови. Трябва да се справяме с тях, но решението не да работим върху тях, защото те не са наши. Решението е да премахнем източника им.

Пример. Ядосваш се и подтискаш гнева, защото искаш да станеш "по-добър" (което си е пак трик на Егото). Подтиснатият гняв създава големи проблеми, които са добре дошли за Егото. Така не преставаме да се занимаваме с глупави проблеми и постоянно да сме ПРИВЪРЗАНИ към тях. А те не са наши проблеми!

Истинското решение е да се накара да замлъкне този Ум, това Его. Затова и във всяка система се набляга на развитието на вътрешна тишина. И на много други практики, разбира се, които са тествани и проверени, че работят.

По отношение на тълкуванието на Дао Дъ Дзин, щях да ти препоръчвам да прочетеш книгата на Мантак Чиа и Тао Хуан, обаче в нея двамата автори не тълкуват думите на Лао Дзъ, а по-скоро всеки си внася практики и тълкувания, които са базирани на други трактати: Тао Хуан от И Дзин, а Мантак - от вътрешната алхимия. Най-добре е, ако искаш разбиране по текста, сам да прочетеш други даоски класики и да видиш как различни автори тълкуват афоризмите. Пример: духът на долината се използва като термин за Дзин, еликсира/есенцията и обозначава енергията, която се намира в Дан Тиен или полето на еликсира. После забравяш термините и практиките, и вместо заучени тълкувания, започваш да усещаш текста, да го сънуваш/медитираш над него/.

Привързаността, в крайна сметка е въпрос на енергия и на нейното опазване от разпиляване. Ако не се боим от бъдещето си и не сме загрижени по един крайно егоистичен начин за нашата съдба, тогава егото няма за какво да се захване и нашета енергия става неядлива за него. И при подготовката, и в моментите, когато сме достатъчно силни, за да го отблъснем, все си трябва голяма сила и издържливост. Имам предвид чисто физическа сила. Наскоро видях как комбинирането на гладуване + силни емоции, които не са изчистени + запуснато тяло, водят до психически проблеми. Човекът просто не издържа на срещата със старо гадже + мисли за провал в сегашния си живот. Стана страшно. Криза, бълнуване, халюцинации. Дори се намесиха разни "специалисти" и почнаха да казват, че била направена магия. Дрън, дрън. Болница и, за съжаление, силни успокоителни, за да изключат прилепването и Егото, и човекът се закрепи за няколко дена. Съмнявам се да си взе поука, щото е от типа, дето всичко знаят и могат. А и е прекалено "духовен", та да се занимава с подробности като тялото си. Тулум. Та на психическия срив вече му викаме катарзис и духовно израстване. Искрено се надявам, следващия път да има късмет. Защото тръшкане и рИване ще има много, при това ще се задълбочава проблема.