Концентрацията сама по себе си не е нещо лошо, но в случая ще се напрегнеш малко повече, ще я задържиш ден или седмица, но накрая ще се умориш и тя ще се разпадне. Ошо подходът не е базиран на концентрация, а не ВИЖДАНЕ и ОСЪЗНАВАНЕ.
Като Виждането не е ударно на базата на концентрация, а на постепенно насищане на цялото ти ежедневие с внимание за това, което става в теб при взаимодействието с околното. Почти без усилие, но пък с наблюдаване на разните детайли в нас…
Събуждаме се сутрин и преди още да сме отворили очи се наблюдаваме. Минават спомени от отминалия сън, мисли, усещания… Наблюдаваме ги без специално усилие и без да ги съдим… Хм, и със затворени очи човек може да Гледа… После същото в тоалетната, банята, на масата, на улицата, при общуването с другите, в различни действия и бездействия… Интересно е и е забавно. Сигурно ще го забравяш хиляди пъти, но това е нормално. Важното е пак да се връщаш към Наблюдателя в теб. Такова удоволствие е, когато си пак в него. Все едно, че една вътрешна светулка светва.
Сега докато ти писах горното се потопих автоматично в дейностите, които споменах. Винаги има нещо ново да се види… Наблюдавам се докато ти пиша… Когато видиш нещо, осъзнаването се случва. А пък евентуално действие, ако е необходимо, идва от самосебе си.
П.П. А в контекста на темата, когато светулката свети, значи общуването е реално.
|