Re: Сълзи -медитация / Религия и мистика / Ошо

Кой е казал, че сълзите са признак на слабост? Не! Това не е признак на слабост.

Това говори, че има чувства. Това говори за Силата на чувствата.
А Светът на чувствата е по-дълбок, от Светът на мислите.
Сълзите не са задължително признак за нещастие. Това са също, сълзи от Радост или Благодарност. Сълзите са единственият признак, че вътре в нас се случва нещо до такава степен огромно, че започва да ни преизпълва.
Сълзите са освобождаване. Сълзите са велика сила. Жлезите в очите на цялото човечество са еднакви. Но мъжете мислят, че плачат само жените, защото така са ги учили в детството им. От тази си мисъл- вярване, мъжете губят много – губят са чувствата си, радостта си и не могат да изразяват благодарноста си.
Ако не плачеш – това не е сила.
Това, което наричаме сила, е нечувствителност
Силата не е груба, тя е –мека.

Виждала ли си поток, стичащ се от планината, падащ на каскади в меката вода? Скалите са много твърди. Но в края на краищата, течащата вода побеждава. Камъкът се превръща в пясък и изчезва. А когато видиш разцъфнало цвете до камък, какво ще подариш на любимия човек? Камък? Не! Именно цветето притежава сила и величие. Силата е в неговата нежност, аромат и красота. Неговата слабост, е също –неговата сила. Разтваря се сутрин и увяхва вечер. То е живо и ще умре, защото е живяло. Камъкът никога няма да може да умре, защото вече е мъртъв, той просто не е живял.

Бъди мека. Онези, които позволяват на сълзите си да текат, са щастливци – те са силни! Не ги вълнува критиката и съденето на окръжаващите. За да плачеш, без да ти пука и без да мислиш какво ще кажат хората, е нужна Сила. Нека всички да говорят! Развалям си репутацията? Какво от това...
И си разрешавам да поплача от цялото си сърце.
........

Никога не се страхувай от сълзите. Така наречената цивилизация ни е накарала да се страхуваме от сълзите. Създала е в нас чувството за вина и когато сълзите нахлуват, се чувстваш неловко. И започваш да мислиш, какво ще кажат другите. Или пък, мъжете си казват:”Аз съм мъж, а плача! Това изглежда толкова женско и детско. Не може така!” Когато спираш сълзите, убиваш това, което е расло в теб.
Сълзите са много по-красиви от всичко онова, което има в теб, защото сълзите идват от препълването на битието. Не е задължително, сълзите да идват от тъгата, понякога те идват от голяма радост, а понякога идват от голям покой и понякога идват от екстаз и любов. В действителност, те нямат никакво отношение към тъгата или щастието. Всичко което прекалено докосва сърцето, всичко, което те завладява, всичко, което е прекалено много, до такава степен, че не можеш да го сдържиш и започва да те преизпълва – всичко това, носи сълзи.
Приемам ги с огромна радост, наслаждавам им се, приветствам ги и чрез тях разбирам, как да се моля.
Чрез сълзите разбирам, как да виждам. Пълните със сълзи очи, са способни да виждат истината. Пълните със сълзи очи, са способни да виждат красотата на живота и неговото благословение.