Абре Мо, как може, и в тази, и в съседните теми да даваш цитати за това как умът си измислял и се омотавал и същевременно ти самият да се омотаваш и да си измисляш по същия начин. Хората в клуба Кастанеда били не знам какви си пишейки с различни никове, общуването в интернета било нереално, умът запълвал липсата на информация с вярвания и страховете… Моето наблюдение е, че всичко това се отнася за теб. Хем критикуваш някакви въображаеми „други“ (на практика хора с твоето поведение), хем ти самият действаш непрекъснато по същия начин. За това ти казвам, че от цитати няма полза.

Сега в конкретния случай, те питам за твоите усещания, а ти пак сънуваш някакви даоси, измисляш си какво бил искал да каже Лао Дзъ и куп други книжни теории. Толкова ли е трудно да се видиш отстрани и да си дадеш сметка, че това са ТВОИ ФАНТАЗИИ? Виж си там цитатите с процентите за нереалност… Цитирам те даже дословно, че умът ти запълва липсата на информация с твоите надежди, страхове, вярвания... Мо, събуди се!

За някои други хора думите, които цитира, може да са синтез на практики, но за теб са просто цитати, чуждо знание. И ако не бяха такива можеше, и в предишния, и в сегашния си постинг да споделиш твоите опитност, а ти все „Лао Дзъ, даосите“.

Може да вземеш цвете от градината на Лао Дзъ, Кастанеда, Ошо или който и да е друг, но ако само го донесеш откъснато, то ще е мъртво цвете. Можеш обаче да посадиш цветето в твоята градина, да се грижиш за него и да дойдеш тук споделяйки градинарските си наблюдения. Да ни позволиш да вкусим от твоя плод... Това ще е вече нещо ЖИВО и ДИНАМИЧНО. Просто е като леща. Тук сме градинарски клуб и с позволението на Видия ти посвещавам първата ми узряла ягода.

Ако споделянията тук са душевен ескибиционизъм за теб, ти какво правиш тук? Някой кара ли те насила да четеш и пишеш? Лао Дзъ и „даосите“ така ли ходят по разни групи и воайорстват? Защо вместо да духаш с ветрилото егото си, което е толкова важно за теб, се разсейваш по Ошо клубове? Опитай се да си отговориш на тези въпроси всеки път като четеш и пишеш тук. Хей, не си затваряй очите.

Моето предположение е, че искаш да танцуваш с нас, но се притесняваш да си го кажеш или те е срам. Не е нужно! Заповядай, ние нито се състезаваме, нито си мерим краставиците и морковите. Съблечи книжните дрехи и ела.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите