Виртуалното общуване е дискусионно, в най-добрия случай комуникативно, но то не може да достигне дълбочината на онова взаимоотношение, което представлява мълчаливостта - просто макар и безграничен, на виртуала му липсва просторност и откритост. Ошо дава един пример точно по разказа ти - как човек вместо да ходи на психиатър, тъй като е много зает, да му праща аудио записи и съответно психиатъра да му отговаря с аудио записи, това колко успешна психотерапия ли ще е.

Или друг пример - още от първата книга Ошо ми направи силно впечатление, но когато гледах клипове с него, останах поразен, думите сякаш изгубват значението си, какво казва остава на заден план, речта става фон, Ошо е целия център на случващото се на монитора, съвсем естествено и логично си зададох въпроса "а какво ли ще е да го срещнеш на живо" ...... и преди време гледах един компрометиращ филм за индийските учители, съотвено и Ошо включен в черния списък, но какво ми стана интересно в този филм. Интервюираха една понастоящем както разбирам писателка, но не й помня името, която е живяла в комуната, та я питаха за Ошо и какво отговори тя, започна така: Ошо е ... и тука млъкна, замисли се и пак .... Ошо е .... по кратък миг на мълчание ..... единствената дума, която намирам, за да изразя Ошо е, че празен, не знам как по друг начин да ви го кажа, но сякаш вътре в него, нямаше нищо и тази празнота просто нахлува в живота ви, обзема ви тотално .... и т.н. опитва се да го изложи нали, как това ти ебава мамата на психиката, живота и прочие.

Та на живо, едно докосване, един жест, един поглед казва в пъти повече, отколкото всички думи взети заедно - това поне аз не виждам как може да се почувства/ разбере във виртуалната сфера, не знам може би съм старомоден, но живото присъствие и общуване нищо не може да го замени, виртуала е сурогат, имитация на общуване, аз не един път ми иде да напсувам некой, но не с лошо, ала как да го направя, така че да не ме разбере на криво, такива проблеми на живо нямам. За да има общуване във виртуала всеки от участниците трябва да направи нещо, да напише нещо, да пусне снимка, клип, линк - в реала изобщо не е така, не е нужно да правиш каквото и да е било, за да има общуване, чрез самото присъствие на съществата, общуването се осъществява, от само себе си.

И лично според мен и според собствените ми наблюдения си правя извода, че дори виртуала оскотява хората - младите в тинейджърска възраст не знаят как да си правят кефа, не знаят как да се радват на живота, киснат по цял ден пред комповете и си фантазират, това е чисто зомбиране и за да устоят на живота извън интернета, посягат здраво към наркотиците и алкохола, те не можеш да ги видиш тавряз. Психотерапията ще е тепърва процъфтяваща професия - твърде много изкуствени неща се натрупват в живота и бита ни, и виртуала е едно от основните сред тях.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни