Самотни са сенките в царството на нищото - хоризонта обгърнат е от непрогледен мрак. Задушаващата миризма на блатото от стенания на измамени и вопли на прокудени души - скръбта, това празно пространство, в което звуците се изкривяват от безсилието. Прокълнат да скитам в мараня от илюзии - толкова е студено, толкова е отвратително и ..... гнусно. Цялата тази помия ...... проклета да е, проклето е всичко свято, проклета е всяка надежда, смачкан от обезсърчение, агонизирам и викам, и крещя, и проклинам тази орис на безизходица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите