Стареейки и добреейки, майсторът на иронията, като че ли престава, да разкрива негативните страни на този безумен свят, явно предпочитайки, бялото, пред черното.Възможно е, това да разочарова, поклонниците на неговото творчество.А онези, които след като гледат филм, обичат усещането за сладко послевкусие, безусловно ще се зарадват.Без да измисли, нищо ново, Алън, отново демонстрира, поредния си, мастер-клас с високо качество.Струва ми се, защото, за природата, на истинското творчество, той знае –всичко.
Полунощ в Париж, си струва да бъде видян, от онези, които са запознати с историята на изкуството, обичат Париж или уважават стария романтик, Уди Алън.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 18.01.13 19:42.