Все се лашкаш в крайности - като кажа, че сме Цялост и неделима от Цялостта същност, си мислиш, че ... пренебрегвам тялото. Ама че логика.
Сам си признаваш - отделеността е относителна, както и взаимодействието ни с околния свят. Без взаимодействието с околния свят, няма да ни има. Къде е разделението ни тогава, разделени ли сме наистина. Границите са фиктивни и относителни, не строго зададени. Естествено, че не сме разделени.
Пробвай без да дишаш и т.н., ако си наистина напълно самостоятелна единица, ще се справиш.
Неделима част сме от всичкото, защото и въпросните физически граници и т.нар. "собствено съзнание" са твърде относителни и изключително много зависими от околната среда.
Желанието да се вкопчиш в границата идва повече от егото - че си все пак "нещо" велико, което ти се иска да бъдеш... не си Цялост, не, нещо друго "велико" - примерно "воин" по кастанедските внушения. Егото е фикция, подобно на границите.
Разбираш много добре, че е така, но спориш заради самия спор, явно се дразниш на Миро, че философства на тема "Цяло" и сега се опитваш да прокараш някаква "контра теза" тип иху-аху-кастанеда или нещо подобно. Бъди свободен от заяжданията и от каквито и да било суеверия и виж нещата, каквито са. Това, че кастанедко не е писал за неразделима същност на Цялостта, а повече за разни "хищнически вселени", "орли кълвящи съзнанието" и т.н. глупости, не означава, че сме някакви напълно самостоятелни и разделени частици от Цялостта.
Мен споровете не ме влекат, затова и ги приключвам толкова бързо!
|