|
Ние мислим, че живеем напълно, за сметка на собствените си сили, но в действителност, това е работа на голямата ПриРода, която ни дава живот.Моят живот не принадлежи само на мен – той е универсален.Този универсален живот, е моето”АЗ”, истинското ми тяло, което изпълва цялата Велика- Цяло –Бог .
Да живееш, собствения си живот, означава да изпълваш цялата вселена.
Кой осъществява универсалната истина? Кой, ако не аз самата ? Дори религията се състои от собствения ми живот.
Има ли някой по-сакат, от този, който постоянно се жалва на собствената сакатост?
Когато ясно виждаш, че живота ти е непрекъснато съединен с цялата Велика- Цяло –Бог, то за теб няма никакво значиние, дали играеш на сцената, предните или задните крака в костюма на някоя кобила : ти разкриваш цялата си жизнена сила във всички свои действия.
Моят Път, е моята лична, собствена истина, с която освобождавам и миналото и бъдещето си.Този обективен факт, намирам дълбоко в себе си: когато ми е зле, то и на слънцето и на луната им е зле.Ако ми е хубаво, то и репичката, в чинийката ми , ми се усмихва.Като съм ядосана, и килима ми се ядосва.В това и лежи, коренът на моя свят.
Онова, което виждам, не лежи извън собственото ми „АЗ”.За това мога да кажа, че всички феномени, са просто моята сянка.
Оновяа, което е видял някой друг, не е мой опит.Аз си търся моята истина.Тя не е някъде навън: става дума, за мен самата. За това се обръщам към живота, в книгите отговор-няма.
Рамките на егото са толкова ограничени, че виждаме света изкривен.Гледаме на света през розови очила.И това, което виждаме, съществува не толкова често – това е просто дъска, в която се взираме.
Когато свалиш розовите очила, виждаш нещата, такива, каквито са - прозрачни и без грим.Тогава разбираш, че планините и реките, дърветата и тревити, не същесвуват отделно от нас.
Този свят е твой свят, мой свят. И когато умра, с мен ще умре и моята Рила, и земята ми, и тази чашка чай, също ще умре заедно с мен.
Аз съм моят собствен свят.Когато умра, и света ще умре заедно с мен.Защото, когато съм се родила, този свят се е родил заедно с мен.Може някой да каже:” Даже и да умреш, този свят, все едно ще съществува!” Не, моята част от света, ще умре с мен. Защото всеки от нас е съвършен, в нас всичко е достатъчно.
Аз се раждам с моята Велика- Цяло –Бог. И когато умра, Великата- Цялото –Бога ще умрат заедно с мен.
“It's only when we truly know and understand that we have a limited time on earth -- and that we have no way of knowing when our time is up -- that we will begin to live each day to the fullest, as if it was the only one we had.”
ПП.Животът — е мелодията на нероденото .Там няма”смисъл”. Не казвам, че е „сладка” или”кисела”, „красива” или „тежка”. Как звучи тази мелодия? Ла ла ли ла, ли ла ла —нищо особенно.
Какво обичам, а какво не, няма никакво значение.Нещата са такива, каквито са.Няма място за предпочитане.Плевелите не мислят, те просто така си растат.
Все едно, дали сънувам рай или ад – когато спя, просто спя. Моят сън –е само сън....
През ноща ми се присънват невъзможни сънища – не само такива, които е разрешено на децата да гледат.Когато сутрин се събуждам, констатирам, че в това е нямало нищо особенно.
Моят живот? Ако е отминал , то е отминал – както и да го връткам.
|
Re: Аз се раждам с моята Велика- Цяло –Бог , и уми [re: L.L.]
