Осъзнаването, че сме човешки тела в свят от себеподобни и разграничени от "останалото", т.е. границите - са продукт на нашата интерпретация. Щом е интерпретация, е не по-малко относителна и субективна от "Меси е по-готин от Роналдо"; "само Левски, кур за ЦСКА" и т.н., значи няма какво да придаваме нещо повече от субективност на тези граници. Отстояването на границите също е относително и то много!

Дали ще си вкарваме в телата пици и пепси, или круши и ябълки; уиски, хероин, цигари или пък чиста планинска вода - има известна степен на нагаждане и толериране от страна на тялото, т.е. тялото допуска варианти за грешки, така както и в съзнанието е възможно да има безброй грешни възприемания, идващи от илюзията за "разделеност". Все пак чистото тяло/съзнание толерира един вид преживявания, затлаченото - друг тип. Чистото тяло/съзнание е свободно от възприемането на строго зададени граници, осъзнава тяхната илюзорност, без да ги зачерква напълно.

Тяло и съзнание - това е едно и също, различна гледна точка. Изчистването на съзнанието е предпоставка за изчистване на тялото и обратното - изчистеното тяло е предпоставка за същото в съзнанието. Ако е чисто съзнанието, къде са границите, т.е. къде е тяхното възприемане? Ако тялото е изчистено от възприемане на различни вредни вещества, което пък е следствие на навици, т.е. на създадени в съзнанието пристрастия, какво се случва в съзнанието

Редактирано от бeз ycилиe на 06.10.12 17:17.