|
Наскоро четох една известна притча, която съм срещал доста пъти, но в случая бе разказана много красноречиво, ето за коя става дума.
*
Някакъв крадец влязъл в колибата на един мистик. Била пълнолунна нощ и той влязъл по погрешка - инак какво можеш да намериш в къщата на един мистик? Крадецът търсил и се изненадал, че нямало нищо - когато изведнъж видял да идва един човек със свещ в ръката. Човекът попитал:
- Какво търсиш в тъмното? Защо не ме събуди? Аз просто си спях до външната врата и можех да ти покажа цялата къща.
И изглеждал толкова прост и невинен, като че ли не разбирал, че някой би могъл да бъде крадец. Пред лицето на такава простота и невинност крадецът казал:
- Ти може би не знаеш, че съм крадец.
- Това няма значение, всеки трябва да бъде някакъв. Важното е, че живея в тази къща от тридесет години и не съм намерил нищо, така че нека търсим заедно! И ако намерим нещо, можем да бъдем партньори. Аз нищо не съм намерил в къщата - тя си е чисто и просто празна.
Крадецът малко се уплашил - човекът изглеждал доста странен! Или е луд, или... кой знае що за човек е той? Крадецът поискал да избяга, пък и бил донесъл разни неща от други две къщи, които бил оставил отвън. Мистикът имал само едно одеало - това било всичко, което имал - а нощта била студена, така че казал на крадеца:
- Не си тръгвай така - не ме обиждай по такъв начин, защото никога няма да мога да си простя, че един беден човек е дошъл в къщата ми посред нощ и е трябвало да си тръгне с празни ръце. Вземи поне това одеало. И това ще е добре - навън е толкова студено. Аз съм вътре в къщата - тук е по-топло.
Той наметнал крадеца с одеалото. Крадецът просто се шашнал!
- Какво правиш? Та аз съм крадец!
- Няма значение. В този свят всеки трябва да е някой, трябва да върши нещо. Ти може да крадеш, това няма значение - професията си е професия. Просто я върши добре, с цялата ми благословия. Върши я перфектно, не се оставяй да те хванат, инак ще си имаш неприятности.
- Ти си странен. Гол си, нямаш нищо...
- Не се тревожи, защото и аз идвам с теб! Само одеалото ме задържаше в тази къща, иначе в нея няма нищо - а одеалото ти го дадох на теб. Идвам с теб - ще живеем заедно! А ти изглежда имаш много неща - това е добро партньорство. (: Дадох ти всичко, което имам и ти можеш да ми дадеш малко - това ще е правилно.
Крадецът не могъл да повярва. Той просто искал да избяга от мястото и от този човек. Казал му:
- Не, не мога да те взема с мен. Имам си жена, имам си деца. А и моите съседи, какво ще кажат, ако доведа гол мъж в къщата...?
- Правилно. Няма да те поставям в затруднено положение. Тъй че можеш да вървиш, аз ще остана в тази къща.
И докато крадецът си тръгвал, мистикът извикал:
- Хей! Върни се!
Крадецът никога не бил чувал такъв силен глас, той се врязал в него все едно нож. Трябвало да се върне. Мистикът казал:
- Научи се на малко възпитание. Дадох ти одеалото, а ти дори не ми благодари. Тъй че първо трябва да ми благодариш - това много ще ти помогне. И второ, като излизаш... ти отвори вратата като влезе - затвори я! Не виждаш ли, че нощта е толкова студена, не виждаш ли, че като съм ти дал одеалото, сега съм гол? Това, че си крадец - хубаво, но що се отнася до добри обноски, аз съм труден човек. Не мога да търпя такова поведение. Кажи "благодаря"!
Крадецът трябвало да каже: „Благодаря, господине", след което затворил вратата и избягал. Не могъл да повярва на това, което се случило! Цяла нощ не могъл да спи. Все отново и отново си спомнял... никога не бил чувал такъв силен глас, такава мощ. А човекът нямал нищо! Той поразпитал на другия ден и открил, че този човек бил велик Учител. Това, което направил, не било добре - било крайно грозно да ходи при такъв беден човек, та той нямал нищо, но бил велик Учител. Крадецът си казал: „Това и сам мога да го разбера - той е много странен човек. Цял живот съм влизал в контакт с различни хора, от най-бедни до най-богати, но никога... дори и като си го спомням, целият изтръпвам. Когато ми извика да се върна, не можах да избягам. Нищо не ме спираше, можех да си взема нещата и да избягам, но не можах. Имаше нещо в гласа му, което ме върна."
След няколко месеца крадецът бил хванат и съдията в съда го попитал:
- Можеш ли да кажеш името на някой човек от този район, който те познава?
- Да, един човек ме познава - и той споменал Учителя.
- Това е достатъчно - извикайте Учителя. Неговото свидетелстване струва толкова, колкото на хиляда души. Това, което той ще каже за теб, ще е достатъчно за присъдата.
Съдията попитал Учителя:
- Познаваш ли този човек?
- Да го познавам ли? Че ние сме партньори! Той ми е приятел, дори ме посети една вечер посред нощ. Беше толкова студено, че му дадох одеалото си. Той го използва, можеш да видиш. Това одеало е прочуто из цялата страна, всички знаят, че е мое.
- Значи той е твой приятел? А дали краде?
- Никога! Той никога не може да открадне. Той е такъв джентълмен, че когато му дадох одеалото, каза ми: „Благодаря, господине." Когато излезе от къщата, тихичко затвори вратата. Той е много любезен, приятен човек.
- Щом ти казваш така, значи всички твърдения на свидетелите, които казаха, че той е крадец, отпадат. Свободен е.
Мистикът излязъл и крадецът тръгнал след него.
- Какво правиш - попитал мистикът, - защо идваш с мен?
- Сега вече никога не мога да те напусна. Ти ме нарече свой приятел, нарече ме свой партньор. Никой никога не ме е уважавал. Ти си първият човек, който каза, че съм джентълмен, приятен човек. Ще седя при нозете ти и ще се уча как да бъда като теб. Откъде си взел тази зрелост, тази мощ, тази сила... това да виждаш нещата по един напълно различен начин?
Мистикът отвърнал:
- Знаеш ли онази нощ колко зле се почувствах? Ти си беше отишъл - беше толкова студено без одеалото, че не беше възможно да се спи. Аз просто седях до прозореца, наблюдавайки пълната луна, и написах една поема: „Ако бях достатъчно богат, щях да дам тази съвършена луна на онзи беден човек, който дойде в тъмното да търси нещо в къщата на един бедняк. Щях да дам луната, ако бях достатъчно богат, но самият аз съм беден." Ела с мен, ще ти покажа поемата. Онази нощ плаках за това, че крадците трябва да се научат на някои неща. Когато идват при хора като мен, би трябвало поне да известяват ден-два преди това, че да можем да уредим нещо, така че да не си тръгват с празни ръце. И е добре, че ти си спомни за мен в съда - иначе тези хора са опасни, те можеха да се отнесат зле с теб. В онази нощ ти предложих аз да дойда с теб и да бъдем партньори, но ти отказа. Сега ти искаш да дойдеш с мен! Няма проблеми, можеш да дойдеш - всичко, което имам, ще го споделям с теб. Но то не е материално, то е нещо духовно.
Крадецът казал:
- Това мога да го почувствам - то е нещо невидимо. Но ти ми спаси живота и сега животът ми е твой. Прави каквото искаш с него, аз просто го прахосвам. Като те виждам, като те гледам в очите, едно нещо е сигурно - че ти можеш да ме трансформираш. Аз се влюбих още от онази нощ.
*
Макар притчата да има друг контекст, не мога да заобиколя въпроса с добрите обноски - нормална е такава реакция от мен, тъй като именно нямам такива, ако ги имах най-вероятно нямаше да ми направи впечатление. Често пъти прескачам този аспект в общуването си с други хора - струва ми се някак си натоварващо и излишно, с една дума раздразнително. Обичам да се гмурам направо в дълбокото, като така забравям да кажа поне едно мерси.
Та - благодаря за музиката vidiya ...... но ...... благодаря ти не просто от съображение, а от критичната ми гледна точка ти благодаря :Р
|
благо-даря [re: vidiya]
