|
Ех, Миро... само една малка забележка и излизаш от релси, а ми говориш за центрираност. Първо, забрави да кажеш, че това е твоето разбиране за центрираност:
"Виж как не разбираш – центрираност е да идентифицираш и следваш същественото за теб."
Второ, мнението се на Perfum се вмества абсолютно точно в твоето определение:
"Когато коремът те свива от глад и децата ти са гладни и мръзнат, не знам как точно ще останеш позитивен и ще мислиш как да се центрираш." - за нея, като майка и родител, страданието на нейните деца е най-важно и същественото в момента и измества всичко останало. Това не само е центрирано, а е напълно естествено и според всички родителски инстинкти, които природата е заложила в нея. Тя би защитила и би се борила за децата си с всички възможни средства.
Трето:
"Случвало ми се достатъчно за да знам какво да направя, а не да се оплаквам от живота и да се сърдя на другите."
Ако ти се беше случвало достатъчно, нямаше да реагираш така прибързано, а щеше да проявиш разбиране към човек, който има проблем в момента. Нали ти ми даваше съвет, когато говорехме за здравето, че няма гаранция, че ще съм все така здрав? Същото важи и в случая - няма гаранция, че все така добре ще се правяш с материалната част на живота. И прости ми откровението, но понеже подскачаш, послъга, че си гладувал.
Последно: за мен центриране е един определен даоски метод, чрез който се постига баланс на Ин и Ян. Много е прост и привидно лесен за изпълнение - вниманието от главата и емоционалния Ум (Син) се сваля в областта на пъпа, където се помещава рационалния Ум (И). Когато вниманието се центрира там, емоциите и желанията спират да влияят на човека, в това число и това, което ти наричаш "следване на същественото за теб"
Емоционалния Ум ни вкарва в големи безумия, следвайки всяко породено в него желание. Днес искаш едно, утре искаш друго, и понеже емоциите са неконтролируеми, то емоционалния ум остава постоянно незадоволен.
От тази гледна точка, инстинктът на Perfum е много по-естествен и истински, защото, както споменах, идва от природата и не минава през ума. Пре ума й минава последната нейна реплика, че приказваш глупости.
Да се върна на даоския метод, който донякъде прилича на випасана медитацията. Цлед като вниманието или "изначалния дух" се потопи в "котела" и се центрира, то тогава енергията започва да се издига естествено нагоре към главата, но това движение не е свързано с Емоционалния Ум, а с "изначалната природа". Зная, че звучи като дрънканици, затова накратко с ясни и прости думи:
Когато човек се ядоса, примерно, и осъзнае това, спира, насочва вниманието си към корема/пъпа - това ства с дишане и изправяне на стойката. Промяната на позицията на тялото и промяната в дишането, неговото успокояване, успокояват емоцията и ни центрират т.е. балансират. После методът се развива, за което няма да обяснявам как и защо. Важното е, че дори тези начални стъпки, които са прости за изпълнение, са достатъчни да се справят със зараждащи се емоции.
Подобно е и с агресията, породена от страха, който изпитва майката, когато децата й страдат (гладуват). Но понеже там положението е свързано с инстинкти, практиката би трябвало да е доста по-целенасочена и внимателно насочена, за да отсее емоцията от инстинкта. С инстинктът е трудно да се бори човек а в случая, не се налага, защото инстинктът е с добра насоченост.
И т.н. и т.н. Стига толкова, пак изписах много повече, отколкото възнамерявах.
___________
|
Re: центрираност [re: Mиpo1]
