|
Дао е да приемаш живота в неговата цялостност, в неговото непрекъснато движение и многообразие. Във взаимното преливане на различните неговите същности.
За мен, това е рухването на моите авторитети.Те бяха моят затвор, онзи затвор, който ме държеше-в неведение и в който бях доброволно заключена.Аз сама си избирах авторитетите и по този начин си слагах таван, по-нагоре от който дори не си и помислях, да се кача.Аз ги избирах, изхождайки от своята обусловеност.Авторитети ми ставаха онези, които озвучаваха помислите ми, които оправдаваха страха, мързела, слабоста , егоизма ми.Те фиксираха моето АЗ , защото му даваха право да бъде обосновано, с линк към известен деец, писател, мъдрец; принадлежноста ми към някакви кръгове беше подтвърдена и това„вдигаше”престижа ми; на никой и не му идваше на ум, да се усъмни в ума ми, защото се опитвах да говоря почти онова, което е говорил известен древен философ..С авторитетите си бях в безопасност, бях респектабелна, умна, образована.И винаги-права!
Авторитетен можеше да бъде и академик от научно предаване, и съсед от входа.
Не бих помръднала пръста си дори, докато не разберях, какво мисли по повод новото ми начинание моят авторитет.И в зависимост от отношението му, действах в това направление, или-не. Аз не вземах решение сама, а позволявах на авторитета си, да ги взема вместо мен.Една удобна позиция, която оправдаваше бездействието ми.Удобна позиция за сваляне на отговорност от себе си.А ако авторитета не оправдаваше моите очаквания, го сменях – с друг..
Съмнението в моите авторитети, беше равносилно на това, да се усъмня в себе си, в онова, в което вярвах, в онова в което се вкопчвах, онова, което съставяше моето-АЗ.Докато не разбрах, че докато те съществуват, съм неспособна да действам и съм просто-мъртва.
В съседната тема, споменах, че ние сме способни-да ВИЖДАМЕ.Въпроса е –дали искаме? Ако –да, то има опасност, да ВИДИМ нещо, което ще разруши всичко обичайно.Ако пък не - намерете си авторитети, те ще ви опазят от това.
Ето нагледен пример за стандарт на мислене:
И груб превод:
За трениране на бълхи, е нужен стъклен буркан и капак.Бълхите се поставят в буркана, капачката се затваря и така, престояват три дни.Когато капака се отвори, нито една бълха не може да изскочи от буркана.В действителност, бълхите, никога вече няма да могат да скочат повече от нивото, което е установено от капака.Поведението им е вече неизменно, до края на живота им.И дори при размножаване, потомството , ще следва техния пример.
Да излезем от кръга, без да се ограничаваме от въображаем капак (авторитета, с линк, ако щете и към Ошо или Дао) - това е моето разбиране за Дао и Ошо.
Редактирано от vidiya на 12.02.12 02:06.
|
Re: Дао и Ошо [re: Mиpo1]
