|
Малко да възстановя практическия аспект, на темата с практическа насоченост
Понеже в третия етап, дали защото ми заякнаха краката или .... де да знам и аз, скачането взе да ми се отдава все по-лесно и все по-лесно нахлуват мислите, та докато скачам мислА за какви ли не дивотии (па то аз все за глупости мисла - де са ми чорапите, остават ли щъркели зимно време у нас, повече влЪци или повече чакали има в природата, а повече жени или повече мъже ... т.н.)
И си викам - баси ... аз все така, като си казвам нещо почвам с БАСИ, щото съм бяс, та си викам кво да сторя, то голяма мисъл у мене, голямо прозрение, как не съм станал професор. Някъде из книгите (не помня точно къде) попаднах на един съвет от нашто момче (Ошо), че ако нямаме възможност да издаваме звуци и да дигаме голяма патардия, във 2-и етап вместо да лаем, да изразим емоцията си с движение, а в трети звукът Хуу да се повтаря вътрешно, мисловно. И реших така - докато скачам ем зея Хууу, хем вътрешно, умствено (за толкова ум имам) да си казвам Хуу ...... голем полет става и мислите се разсейват по-добре, всъщност дойде ми и като допълнителен бонус, че често то толкова се запъхтявам, че вместо Хуу викам Хъъъъ (като по време на секс - това па какво ли ще е докато правиш секс, да викаш хууу )
И друго, което може да се окаже от полза - само не проверих, дали вече не го писах, ма нищо .... повторението е майка на знанието ..... за бащата не знам.
Често се съветва, да се държат ръцете вдигнати нагоре и да се стремиш все едно да улавяш небесата, или облаците, или гаргите сред тях .... а бе нали, да се протягаш допълнително все едно ще късаш плод. Сега аз понеже съм с малко болки в грЪба и ми идва в зор да съм все така разгънат, скачам но се стремя с лакти да докосна небесата - не, че лактите са ми по-високо от ръцете, да не вземете да се счупите нещо, просто си отпускам ръцете в полусвито положение и при отскачане нагоре не протягам/ изпъвам допълнително ръце, а замахвам с лактите ... помага ми поне на мен, така "пружинирането" започва от самите ръце.
А инак ми се иска да питам нещо конкретно - не мога да си обясна, защо в 4-и етап трябва ръцете да са високо, много ме заболяват раменете. Търпи се там до некое време, но после идва напрежение от умора и вместо да "потъвам/ отнасям", почвам да се занимавам с усилието да си държа ръцете вдигнати. Единственото нещо, което съм установил за това изискване, е че като са ти вдигнати ръцете, някак си по-малко се умарят краката (дори почти не се умарят)..... което не мога да си обясна, но е факт.
А това - малко вдъхновение за 2-я ... или който и да е етап
Редактирано от Exaybachay на 14.11.11 21:18.
|
Re: За Динамичната медитация - практично [re: Exaybachay]
