|
Този пост е към всички, но основно към теб Миро - ще поясна защо.
Вече споделих, това
Просто пистовия мотор ми даде нещо, което до ден днешен не смея да говоря за него, че хората ме мислят за смахнат, но е факт, че музика не ми трябва, защото почнах да чувам
Тъй като и сам съм си задавал въпроса, как така не усещам нужда от музика, едва ли не вече не ми се слуша никаква музика и малко съдействие, полудел ли съм наистина, дали не съм изгубил нещо ценно, един вид да съм се повредил .... знам ли, обръщам се към теб, надявайки се, че ще спомогнеш с малко ориентири.
Няма да разказвам в подробности страста ми към музиката - още от дете, това го споменах, такава мания ми бе, че дори .... знаете в началото на демокрацията, нямаше толкова много музика. В София, Варна в големите градове, може и да имало много магазини с богат асортимент от музики, но в по-дълбоката провинция нямахме този късмет. Та тук, там някое свряно квартално в гараж магазинче или по пазари, битаци разни, на сергии и т.н.
Та учителите - не всички, но не и малко, зачитаха тази ми страст, учудваха се дори и ме освобождаваха в някои часове, за да ида да си купя еди коя си касетка - то едни презаписи, няма обложки, няма нищо.
Родата също чат-пат оказваха някакво уважение, с изключение на часта, че пък ме манипулираха чрез нея - ако искам да си купя касетка, свърши това, направи онова, дай такива оценки, като направя неква бела, отнемат ми касетофона, как съм се карал и разправял с тях ..... та тука ми стана смешно при разказа на Ошо за книгите, как предупредил баща си, че ще краде пари, за да си купува книги. Е той е бил късметлия, моя не ми повярва и аз съм крал пари от баща ми ...... най-накрая ме сбабца, ма чест му прави, че нито ми се скара, нито ме наби, отпусна бюджета по тази част, а и все пак аз проявявах разбиране, че не сме богати хора, но факт - винаги съм искал пари на нашите за музика, не са ме интересували играчки, сладки, дрехи, маТаронки и т.н. неща, които особенно след падане на желязната завеса бяха много нашумели и всеки го вълнуваха.
Та наистина цял живот аз не спирах да слушам музика, никога не успях да стана фен на някакъв определен стил, дори може да се каже, че не съм бил фен на дадени изпълнители - имах много любими, любими до ден днешен, но това че още от рано видях, как със времето бройката в категория "най-любими" се качваше и фенщината бе твърде посредствена за моето разбиране. Така всеотдайно почитах музиката, че дори видимо добри музиканти, групи, композитори и т.н., които не ми пасваха на моя слух в момента усещах, че след време/ години най-вероятно ще ми харесат, та дори не съм отписвал, винаги съм бил отворен за нови неща.
В казармата па как ми тежеше липсата на музика - имаше, но само чалга, само!!! ей издивявах, толкова време без поне малко жица
Та - да не се отклонявам. Мотора ...... този съзтезател, за който споменах в другата тема, казва така "мотор се кара с дух, не с техника" и каквото и да го попиташ повече, ще ти обясни хиляда техники, за които м/у другото му трябва да се замисли, защото му е трудно да си припомня какво точно прави на мотора отгоре, но относно максимата открито споделя, че не може да го обясни, трябва да го усетиш. Аз след известен опит, казвам същото, но по-друг начин "мотор се кара със звук".
Всички можете да си пуснете клипове из нета с мотори, където звукът се чува много добре, можете да идете и на живо да чуете мотори, но аз ви казвам, че нищо не чувате. Усета, за който говоря става осезаем само в/у мотора - дори при возене, но е по-цялостно при управление. По принцип и на мен ми е трудно да обясна за какво иде реч, но ..... хм .... моя мотор беше без километраж, доста пистаджии карат без километраж, само на оборотомер. Номера е да се развие усет към: вибрацията от двигателя+звукът от аспуха+свистенето на вятъра ..... около теб е наистина ураган торнадо направо.
Има ритъм, който се улавя - това се усеща особенно при тренировки на една и съща отсечка или на писта ..... говорим за голяма скорост, за съзтезателно каране. Повтаряйки едни и същи завои, в даден момент на теб не ти трябва дори и оборотомер, свикваш с общия звук около теб, знаеш как трябва да се чува. На баш високите обороти, при влизане в завой мотора трябва да писне, да запее, хванеш ли един път пеенето, после караш по него, летиш придържайки се към мелодията и всичко влиза в ритъм - много познати ми се чудеха, а и сега дори не го умеят, как така превключвам на по-ниска предавка без съединител, това си е огромен риск, защото може и да не влезе както трябва, или да приплъзне гумата и да изгубиш контрол. Но, ако се съсредоточиш в звука, има един момент, който не се определя точно от оборотите, а от цялостното моментно поведение на машината, в който чукваш леко лостчето и то си влиза супер безпроблемно, е тогава как изсвирва този мотор хаххахахах нали понеже това се прави предимно, като идва завой е много важно да се придобие този усет. Със съединител, се получава излашкване и самия ритъм на двигателя се изгубва, вече не е така хармоничен, натоварва се или предното или задното колело в повече, а и самия баланс се губи.
Мисълта ми е, че наистина мотор може да се кара със звук, ако ти е удобно, ако имаш тази склонност, по развита сетивност към звука - до толкова можеш да привикнеш, че един път като ме засече на сред пътя, същия съзтезател ми вика "а е човек, какво правиш" аз е така викам "що", "един метър огън зад аспуха хвърляш, влизаш на прекъсвач в завоя, ще пръснеш двигателя, по-полека, това все пак не е съзтезателен мотор" ....... наистина не очаквах, че чак толкова го бримча. Всичко става звук, танцуваш с мотора, ляво, дясно, дясно, мръсна газ горна предавка, идва завои смъкваш една обираш малко със спирачка, мотора вие и с леко плъзване на гумата се шмугваш и изправяш веднага, при изправянето пак бримчиш горна предавка, бримчиш още една, натискаш да не се дигне на задно колело и т.н. във всичко това мотора създава наистина осезаемо ритмична песен, но не се чува само с уши, не просто с вибрацията, а общо от всичко, усещаш го дори в зъбите, в дробовете, зад очите на момент имаш чувството, че ще излезят от орбитите си, ако щеш дори в гърлото, по ръцете, пръстите си го усещаш. А най-странното е, че колкото по-висока тоналност вкарваш, колко по-бърз ритъм успява, толкова по тих става мотора и всичко около теб. Но това отстрани няма как да се чуе - отстрани се чува ииииИИИИИ тука звука ако си наблизо удря буквално в теб и продължава ИИИиииии, ако гледаш на клип ще чуваш само едно УУУАААААААУУУУУАААААА. В/у мотора е друго.
Като слезеш от него, като спреш - и .....в м/у ушното пространство (в което по начало при мен няма нищо хахах) всичко е свръх, ама свръх притихнало и точно в е тези първи мигове, взеха да влизат птичите чуруликания, които направо те изпълват, ма с некъв неописуем кеф и само се отдаваш на техния звук. И пак в точно тези мигове, всяка една музика ..... странно, но стана шум, хармония от звуци на музикални инструменти, но е шумна, не е чуруликаща - е така аз изпетликах.
Не казвам, че при всички е така - примерно този съзтезател, цял живот пък не е слушал никаква музика, сега му дай музики да слуша, при мен е точно обратно, но толкова се разви тази сетивност, че в момента, всяка една музика, най-съвършенната и мелодична, която можете да се сетите ми е шумна, а звуците от природата ... не само от птиците, постепенно шума на листата, дъжда, самия вой от вятъра, всичко, абсолютно всичкия естествен звук е някаква друга интензивност.
Питам основно Миро, защото предполагам, че при изпълненията на катите, това притихване .... дали има някакво подобно разбиране на шумноста (макар и в съвършенна хармония) или наистина аз съм изгубил нещо безценно, както казах съм се увредил.
Не, че ме дразни музиката, просто ми стои ..... как да го кажа баси ...... човек, като приказва, предимно момичешките гласове, често се случва да не слушам думите които изговарят, а самото звънтене на гласеца им и не, не говоря просто за нежни гласчета. Преди години лепнах момичето на един мутряга, което верно, че беше много сисесто, плътно гадже такова, да ти е кеф да го мачкаш, но гласеца и беше един дори много дрезгав, типично женски, но с една особенна нотка на ударност, глас който ме превземаше. Но като запеят, не ме хващат така, да става по-мелодичен, ярко напевен, но не е чуруликащ хаххахах бахса сам не знам какво точно пиша, но знам за какво говоря. чел съм притчата разказана от Ошо за Тенко - наистина красиво, тъпанът пада и човек се ражда, във всички култури звукът от тъпан го има и е от най-влиятелните музикални инструменти, пианото, като капещи сълзи и усмивка на дете, но ..... да чуеш сълзите, а не плачът, да чуеш усмивката, а не смехът.
Дори музиките с подчертано участие на звуци от природата са ми пак някакси маркирани, очертани в дадена посока, скучни бих казал дори, но не точно в смисъла на отегчителни. Ето примерно на Maneesh de Moor музиката влиза много здраво - някак борави със звучноста, а не с мелодичноста, леещ се звук сам по себе си, добре е неговата музиката ме грабна от раз.
Ай стига, че пак се разлях - май ще бия всички до сегашни рекорди за дълги постове ..... чиста проба адвокат, сбърках професията знам си аз
|
звук [re: Mиpo1]
