Но теорията на относителноста е гениална именно, защото не разчита на логиката - това е неповторимо при нея сред постиженията на науката, защото при тази теория не се работи логически, а със самите парадокси и всички опити до сега, да се налагат нейните принципи за "излекуването" й, и всякакви фантасмагорични логични методи се оказват в девета глуха. Това е интуитивна теория и най-добрия логически извод, който може да се постигне не напразно се казва, че е "просто-повдигане-на-рамене". Всеки логичен метод, който опиташ да приложиш е правилен, но от теснотията на неговите закони, създава се предварителна обусловеност, за да излезе правилно, но така прилагаш само половината от теорията, другата страна на медала е именно, условното съпоставяне спрямо други закони и там е огромния парадокс, че и двете логики са абсолютно правилни или абсолютно неправилни 50/50.

Още в древна гърция са се сбъскали с парадокса и не са могли да изключат нито едно от две противоречия, като по-правилно или неправилно спрямо другото - години по-късно малко преди Айнщайн парадокса ........ се тръсва в цялата му прекрасност, като се доказва, че за съществуването на всяка една логическа система, се изисква някаква различна, извън нея и най-вероятно нерационална система, която не може пък да обясни себе си.
Така да се каже, непълнотата на логиката се състои, че за да докаже всичко в нея за вярно, то тя разчита на нещо извън същата логическа система, която Е и в повечето случай, това нещо не само не се доказва от друга логика, но и изобщо не може да се докаже и трябва!!! да се приеме безусловно т.е. парадоксално.
И дори формулите, всъщност се нуждаят от хипотезата за Бог - колкото и да не им се иска, учените вече се нуждаят не само от смесването на математика и физика, но и на религия ... невероятно, но факт

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 08.09.11 02:11.