|
Миро1 - да ти призная, чак ме радваш от една страна как говориш за мен, от друга как по принцип се изразяваш.
Но виж сега - засилваш ме бате, доста далеч съм не само от Ошо, но и от хората, които се леят. За да съм напълно искрен, самооценката гледам да върви с повечко самокритика - често пъти съм се хващал как УЖ разбирам и вниквам в чужди постижения, и допускам, че аз самия достигам .... Еверест да го наречем, макар и само на една крачка. Но като се поставя в трето лице (до колкото ми е възможно) изпитвам адски много съмнения, относно това дали изобщо нещо съм осъзнал, дали действително съм я направил тази крачка, ако щеш към ТУК и СЕГА.
Да обясна какво имам в предвид, защото словото не ми е силата.
Изкуствата са ми страст голяма, още от лапе - не всички естествено, картините никак не ги чувам примерно, нямам поглед и това е, фотографията също, скулптура, е на дори и в/у БИ (което си е пак изкуство, може да е бойно, но преди това е изкуство). Но за други дори предавявам претенции, че съм много в час - и като казвам това, в същия момент, се чудя дали наистина е така, защо ...?
Киното както казах вече ми е мания, но какво забелязвам - в масовия случай, се оказва, че филмите, които най-силно са ми повлияли и най-високо ценя, на даден режисьор, актьор, сценарист и т.н. са всъщност едни от най-непризнатите. Като визирам, различни награди от кинофестивали и мненията на хора, с които лично съм общувал - други класации, форумни, на IMDb и прочие ги оставям на страна.
И да си призная, това ми вкарва смут - хубаво признавам и аз имената, които са наградени на фестивала Х и за които е станало дума в даден разговор. Но в повечето случаи, филмите на тези имена, които смятам за най-добре направени, според другите (в общия случай) са най-слабите произведения из творчеството им.
Та не знам ....... е по тази линия, наистина изпитвам нужда от някой върл учител или по-скоро помощник.
Ето ти пример - казваш, че по условната категоризация, аз спадам към първия тип споделящи открито хора, но аз па се виждам по-скоро като втория тип. Тези малки разкази от живота ми, не ги ръся безразборно и на всеки, който срещна, дори напротив, наистина на много малко хора съм ги споделил и някои от тях може един път през живота си да съм ги срещнал, а други с които цял живот се познавам, дори не подозират за това ми минало.
Някак си, не зависи толкова от мен, като че ли за всяко споделяне, всеки разговор, освен времето и мястото за водене, си иска и определени хора.
Тука наистина карам на кестерме, защото колкото пъти и да съм участвал в тематика, религия/ духовност/ учение и прочие, из форумите, влизам в противоречие с всички страни на дебата. Дали хората, които са чели Ошо, са по-разчупени от другите - не бих казал, дори е на вчера в търсенето на книги, в един форум какво ЛС получих не е истина, един човек, който е гооооооооолям фен на Ошо .... викам си о боже, пази ме от такИви.
Но наистина не малка част от хората, чели една или друга негова книга, като че ли излизат от рамкираноста, че това е това, а онова е онова и т.н. И виждам, че тука из форума, доста хора сте така - как съм се смял на един твой пример, за детето с напикани гащи ..... ето и в съседната тема за огледалото, така ме напушва на смях .... нали просто думите на Ошо, като че ли постигат едно наистина трудно място в хората т.е. че всеки има изконната възможност да погледне през всички знайни и незнайни гледни точки + извън дори гледната точка, и най-вече успява да убеди, хората да погледнат, а не да знаят.
Та не съм сигурен дали целя нещо конкретно с тези постове, с разказите от моето минало, но ..... при мен тази проява на интерес си има история, има си минало и просто го споделям, не съм се хвърлил на книгите му просто ей така (макар да ми се струва, че точно пък по този непринуден начин е по-добре), нито на Кастанеда, нито изобщо цялата духовност.
п.п. а и понякога си мисля, че мъдроста на човека е по-постижима, чрез споделянето, кое от къде идва и да си кажа, лично мен историята на Ошо ме интересува не по-малко от беседите му т.е. кога, какво е преживял, къде и как е реагирал, дори ме интересува въпроса за неговото просветление, правил ли е преди това медитации, изповядвал ли е някаква религия/ учение и т.н.
Личното макар и чуждо изживяване, струва ми се крие невероятен капацитет за моето лично осъзнаване.
...... как да кажа, нещо като разказа за срещата м/у М.Миямото и Д.Ягю - вярвам, че го знаеш .... нещо подобно, но на форумен терен в случая.
Редактирано от Exaybachay на 07.09.11 18:53.
|
Re: Учителя, Дao, тантра... [re: Mиpo1]
