|
Ейййй пусто е на, види се, че съм зависим и азе - тъкмо тази вечер си викам, що пиша така, сега хората, кой знае като какъв идиот ме вземат .... та малко или много все гледам нали и аз от скромното ми съществувание, да се харесам на хората .... не на всички, но от някои неопределено.
Ето примерно за Сидхарта - не му мисла лошото, някои неща ги казвам в кръга на шегата и частично провокацията. Примерно лична интерпретация- достигайки Буда съзнанието в него се е родило разбирането на невъзможноста той да помогне не съпругата си т.е. едно от влудяващите явления е именно биберона за, който спомена. В случая той е от обкръжаващата среда на жена си, независимо, че е избягъл някога си от нея и надраснал предишната си самоличност, това по-ясно е обяснено от дон Хуан - за него жена му, вече не е била биберон, но не и в обратния случай .... как да постъпиш по дяволите в такава ситуация ..... колкото и невероятно и разочароващо да звучи, никак. А възвръщането при нея, дори е можело да създаде доста по сериозен конфликт в горката женица т.е. той наистина е бил с вързани ръце и не това не е оправдание, това е най-добрия възможен начин за ненавредимост (баси думата съчиних, но нали ясно е).
Връзката се губи, защото просто не съм попаднал на история разказваща за този момент, а не съм търсил, защото каквото и да се е случило това нищо не определя - мисълта ми в постовете бе, че е хубаво човек, дори от своето незнание търсейки тукашното сега, което де факто не може да бъде намерено, все пак да пробва да си държи очите отворени, не знам какво биха казали мъдрите по въпроса, но едва ли този неопределящ подход е затваряне на очите в негативния смисъл на израза.
Та - разбирам и виждам, че постовете са ми баят дълги, но и да си призная, няма с кого дума да обеля по тези въпроси, а уви и аз съм едно загубено, блудно чадо, та леки ориентири, каквито търся в книгите на Ошо и във вашо лице, не смятам, че са ми във вреда, а дори напротив.
Относно учителя - имах в предвид, такъв в човешки лик, който да ми бие два шамара напреко с ясното съзнание защо го прави, за останалото няма как да приема, че не си прав, защото и без това друг вариянт не виждам. (за сега)
М/у другото поразгледах малко теми из форума - имаше още едно нещо, заради което спрях да чета Ошо. Преди години, това бе станало еваси модната тенденция - всеки ръгна да ми философства, кое как било. Голямото прехласване е една огромна шумотевица, без никакъв синхрон и на мен това нещо ми пречи - все още се дразня на такива крайно определящи и всезнаещи мъдроста на човеци, като Ошо. Такъв бил, онакъв бил - изчаквах така да се каже от пусия, не мога да се занимавам с всеки срещнат, само защото прозрял и той истината, та решава да ми я натякне в подробности.
И в този форум, в този клуб забелязвам, че е било псулютно същата анархия - та така на по-чист въздух ми е по-угодно да се занимавам, защото в крайна сметка, това си е заебавка с лудоста и граничноста на общото, те измъква от това, да го наречем условно, отпущане на нервите.
Без медитации няма да се размине това е ясно - но .... ей наистина, полудявах, не в агресивен аспект, не във въодушевленото състояние, да скачам и да се кикота, а едно баш ....... не знам колко от вас са плувци. Я се гмурам, като риба братче още мънечък - та по морето га съм ходил, правих една лудория. Без никаква екипировка пробвах колко на дълбоко, мога да достигна - фатката естествено бе, дали после мога да изплувам. Да ви кажа голям кеф - все по-дълбоко и все по-дълбоко. Ма тва като лапе и около пубертетната възраст (то пак лапе де, ама) - в даден момент взе наистина да ме хваща страх, защото за гмуркането проблеми нямам, но стигах един лимит дето като излетя на повърхноста и .... ИИИИИИИИИИИИИИИ да си поема въздух. Но де ти акъл да мисли в онези години - така в едно конкретно гмуркане, явно отидох баят в дълбокото, значи страшното стана, като взех да обръщам завоя, аха да направа лупинга и като взех да се изравнявам хоризонтално изведнъж потънах от налягането на водата, ама рязко плътно мощно, чак балончета из уста пуснах, добре че дъното бе на не повече от метър под мене, та залепнах на него и с ръце се изтласках, инак просто не можех да дозавия, че да наема нагоре. Къ да е, бях се писал удавен, но борба па квото стане - ей като изплувах, във водата сълзи имах, направо бях като прорязан с нож в гърдите.
Това няма значение, мисълта ми е, че ако сте се гмуркали толкова дълбоко, сигурно ще знаете за онова усещане, че край връщане назад НАИСТИНА няма - е точно това, без да е било асоциативно усещане, изпитах на по спомен два пъти в опитите ми за медитация.
Катарзисните методи нещо не ми оказваха някакъв ефект - отдавам го, че аз съм селянче и ного, ного не съм се тормозил с некви шумотевици и хорски типични за големите градове напрежения.
Та ще видим - искам малко книги да почета първо, доста добре ме шокирват. Но с това усещане, с този страх не знам как ще се справям - при положение, че пак се случи де.
п.п. сега искам да знаете, че приказките ми не влизат в така наречения интелектуален спор, не знам как да ги нарека, но надявам се да не ги приемате, като чисто схоластничество тип "няма пък" , та - под дао винаги локализирвам Лао Дзъ т.е. Дао го виждам без гледна точка и на това му викам "иваси якото". Плява и жито са растения и те не са в страни от нещо си, разделението м/у тях е гледна точка, защо не е гледна точка обаче третия възглед или да кажем взаимозависимоста им - защото тя е извечна и не идва от човешкото смущение. Всичко, което е естествено и случващо се, е по пътя, следата наречена Дао - твърде интелектуално бих казал сам, защото как ще знаеш, кое е естествено ставащо, ако не знаеш що е плява и що е жито. Ами отговоряйки си сам, не виждам къде е трудноста при положение, че аз/ ние идваме от точно това разделение, ние идваме от житото и плявата, идваме също и от растителния вид, от сферите на животните, въздуха и какво ли още не определено от наука, философия, религия и т.н.
Все си мисля, че Дао е всяко мигновение на преживяване или нещо подобно видимо от мъглявия поглед, мъчещ се все пак да излезе от представата.
п.п. 2 боже не знам за Карлос, ама с това темпо, май ще стана пишешия воин,
п.п. 3 обаче ще отправя една молба и не, няма да се почувствам зле, ако ми бъде отказано - разгледах темата в, която сте отправили благодарноста си към него. Така да се каже и аз не искам да остана назад - обаче начина по-който аз желая да му благодаря, не че ще е с нешо по-различен или оригинален от вашите, или по-стойностен и прочие, но искам да вкарам и един клип от тубето, който възможно най-меко казано, не е ..... хм ..... приятно цветущ, дори е доста краен и мъчителен за гледане. Ще сложа спойлери, обозначения 18+, не е за хора с слаби сърца, психика и прочие, но има два, три клипа, които съм нарочил за поста ми там и този е доста жесток. (кръв нема)
Питам предварително да не е да се излагам пред хората - малко или много съм гостенин, а и по лична преценка, че клипа щом е в тубето и не иска потвърждение за пълнолетност, значи все пак си е в някакви приемливи граници. (продължителност около минута)
Благодарско за отношението.
Колку и да са не интересуваш от дзеня, даже и
ич да не знаиш за ньего, он па че та настигнеРедактирано от Exaybachay на 02.09.11 02:02.
|
Re: Учителя [re: Mиpo1]
