ОГРОМНО благодаря Миро1 - огромно човече, сега се сетих, че дори не съм задал въпроса си правилно, любопитството ми беше, дали изобщо има просветлени хора на този свят, а не дали конкретно ученици на Ошо т.е. извинявайте всички, ако съм ви се сторил подвеждащ.

И не - това сега размишлявам просто на себе си, точно като пиша и ще извинявате, че пиша т.е. не е адресирано до вас, това е плява.
Не ме е интересувала сигурноста или гаранцията, не е това.
Още като четох за Лао Дзъ ми се наби точно това, че той не е бил учител - буквално е напуснал света и ако не е попаднал на онзи пазач на вратите, дори едва ли щяхме да знаеме за съществуването на тази личност еле па книгата му. (така съм чел историята, така я знам)

И да абсотлютно си прав за просветлен-непросветлен - дори съм абстрахирам (до колкото предполагам, че наистина съм такъв) от идеята за постигането на въпросното състояние.

Нека споделя открито - деба (ще ме прощавате за израза, но съм от често псуващите хора) цял живот още от лапе, винаги ме е интересувало Нещо, винаги съм преследвал това Нещо, което дълго време не можех да си обясна и на себе си какво е То.
В един момент - около пубертета мислех, че е любов. После осъзнах, че не е това - как, що не знам, но го разбрах. После покрай баща ми - непрофесионален театрален режисьор, мислех, че е някаква реализация в изкуството. Огромен интерес имах към музиката - да не разказвам как си купих първия касетофон Респром, на колко години съм бил и изобщо цялата ми запаленост около музиката. После си помислих, че не е точно музиката, а театъра макар да съм помагал на баща ми, усещах инстинктивно, че не ми се отдава като режисура, а актьорството съвсем. Киното ми бе истинска страст - това, мога да творя филми, на сън да ме бутнеш и съм крайно критичен относно киното, наистина крайно. Да, но сиромашия + България + един милион други фактори разбрах, че това е загубена кауза, а и .... киното малко влудява, трудно ми е да го обясна, но го знам, интересувал съм се от живота на някои режисьори и знам за какво говоря.
Литература и рисуване изобщо, ама никак даже не ми се отдават.
Много ме влечаха бойните изкуства, но тука интересното бе, че колкото и школи да обиколих и учители срещнах, така и не успях да обясна, защо не ме интересува бойния аспект, как да се защитя на улицата не ми трябва ни една школа, това .... аз съм живял на улицата, аз съм селянче и много добре знам ситуациите, къде, как да постъпвам (относително, ял съм пердах не един път и пак може да се случи естествено) Но и до ден днешен, смятам, че в тай чи има заложено нещо много по-финно и съществено, нещо което ме вълнува. Е запознах се по-късно с по-вътрешни хора и те ми казаха, че гарантирано в България това, което търся няма да намеря (относо бойните изкуства)

И така дълго време не бях наясно със себе си, какво точно е това Нещо - трупането на пари, хойкането по жени, пиенето, наркотиците, купоните, приятелските банди, всичко това винаги ми е било къде по-малко, къде повече тривиално.
Но така се развиха нещата - кое, как, що попаднах на книгите за дон Хуан.
От там ми просветна, от този човек, кое е това нещо и то е Свободата, а всичко друго, което изброих е свързано де факто с трупането на сила.

Нищо друго на този свят не е било така привлекателно за мен, още от дете съм си търсил свободата и моите родители са ми разказвали, дори още в детската градина, колко проблеми са имали с мен, уви спомени имам твърде мъгляви. Но това редовно съм бягал от градина, учителките им белеели косите с мен, така и никой не се справил с моите бягства. После училището - боже там вече, нали в по-съзнателния ми живот, това което помня, какво чудо е, бедна ми е моята фантазия да ви разказвам. Оценки получавах, каквито аз пожелая, не каквито ми кажат и винаги съм бил адски инатавия на всякакви правила и налагания - ял съм бой от нашите, само по една и съща причина, че не се прибирам и дори не разбирах, какво ги бърка това, аз обичах да дивея безмерно, до късни доби. В училищата, още основното образование, имах една доста будна учителка, но която имаше куп лични проблеми, та губеше поглед женицата, но наистина беше уникален учител и децата от цялото училище я смятаха за най-строгата. Тази жена беше моя класна от 4-клас и до края на основното и дори сега, като ме срещне ми вика "все още ли си такъв дървен философ" - просто бях неуправляем по всички критерии, какво чудо беше станало по темата с "благородната лъжа", знаете всички трябва да сте минали през часовете, които сте обсъждали това ...... с мене на глава до таква степен не можа да излезе, че "оф сядай си, сядай, аман от твоите философски дивотии" :)

Средното - малеееее, там вече бях стихия казвам ви без да се перча. Наистина просто покрай мене беше скандал нон-стоп. И заради това реших да се отърва от всякакви задължения и направо се тикнах в казармата, че да ми се маха и това от главата и да си поема живота най-накрая по дяволите, не ща им знанията, училищата .... бе то аз паШапорт не исках да си вадя, че ме издирваха от полицията, викам от къде на къде ще ме пишете някакъв номер бе, аз съм личност, не съм цифри.

Само един път съм чел книгите на Кастанеда и доста неща научих от там, но ако има нещо НАЙ то това е именно изясняването на този въпрос, какво толкова ме мъчи и това е липсата на Свобода. Пробвах няколко пъти да споделя за тези книги, но хората ги разбираха тотално погрешно и намираха оправдание за наркотиците чрез тях - боже колко нещо изпускаха и така до ден днешен не съм споменавал на никого, и не съм обсъждал с никой човек за дон Хуан, дори като стане тема си мълча, като ни лук ял, ни ряпа мирисал.

Година-две след казармата попаднах по стечение някакво пак - да го наречем Ка, защото съдба е твърде употребявана дума, та Ка ме срещна с едни хора, които ми казаха за Ошо. Аз вече бях полюбопитствал за Гаутама и Лао Дзъ, но ми се губеше практическия аспект - а бях наясно, че чрез всичките развити от тях методи се трупа/ развива сила от да речем по-неопределим характер (защото наистина не знам как да го кажа), но как аджеба да хвана самите методи, след като няма кой да ми ги (по)каже, псевдоучители навсякъде, мъдреци нито един.

Та Ошо наистина за мен е безценен извор, но имаше едно НО, което ме глождеше до този момент. Всичко е обвито в твърде много мистика, всичко е в някакво неясно минало и ми стоеше по-скоро екзотично, и нереално. Ошо е първия, който пречупи тази илюзия, аз го виждам, чета го и разбирам, че това е наистина факт - но още с първото четене, ми направи впечатление, че има изключително остър ум, бръснича е тъп за метафора на тази му характеристика. А просто остър ум, може да се развие, ако щете от прочитането на 150 000 книги и аджеба, неговото мошеничество да не би да е пак "проповедническо" , него не мога да го хвана, извън възможностите ми е и просто се питах, аджеба ако в този век, в нашето време, само той е просветлен, за какво просветление ми говори този човек ...... един вид пак си остава мистерията и да речем, просто не е попаднал на човек, който да го хване чрез въпроси или по-скоро чрез дебат/ дискусия. Предполагам, че ме разбирате - един куп кланящите се, без да постъпят смело.

Инак преди години (7-8) спрях да чета Ошо именно, защото се усетих, че прекалено много се хващам за "просветлението" - затворих книгите му, когато спрях да чета С.Кинг, когато тръгнах да търся най-различни работни места, когато ми скимна за моторите, когато прочетох строфите на Рушди, когато си изхвърлих компа през терасата, защото ми ограничаваще пространството (: , когато реших, че повече нема да погледна телевизор или вестник или която и да е скапана медийна информация, когато подхванах щангите, когато обърнах една маса в/у цялата ми компания с предупреждението, че още една дума за едно конкретно момиче, че била курва и почвам да бия (и наистина щях да бия), когато разгледах около 1 метър височина едни адските скъпите енциклопедии на картини и още една камара "когато", които ще ви се сторят твърде ритуални и драматични, а то тези дни се сещам за това и не съм го целял.
Просто пистовия мотор ми даде нещо, което до ден днешен не смея да говоря за него, че хората ме мислят за смахнат, но е факт, че музика не ми трябва, защото почнах да чувам ..... птичките, знам ли може и да съм изкукуригал реално, но наистина всякакъв вид музика ми е някак си бледа в момента и звуците от природата ги чувам по един много по-различен начин, все едно съм бил глух до сега. (продадох пистака още преди година, защото тази неразумна игра със смърта ми бе ясно, че може да ми излезе твърде скъпо, а и прецених, че взех онова, което несъзнателно съм очаквал от моторите)

И така стана, че в началото на годината - значи С.Кинг спрях да го чета, заради една конкретна книга, която не беше дописал още. И сега разбрах, че я е дописал и си я купих, та я прочетох, не е нищо особено има къде, къде по-добри негови книги, но това, че в нея някак си видях някои допускам и за автора невидими неща и ... сън не ме хваща, направо полудях. Викам ще почна да чета нещо друго да се разсея, но не и не - каквото и да хвана, все ми е в глава Роланд, розата, момчето, Ка, края на историята, смърта на Еди, хилядите обрати и страдания, те ми стояха в главата.

И какво, какво - нали ви казах, тука имам втори том на беседите на Ошо по книгата на Лао .... буквално бях забравил Ошо !!!
Рекох си бе я бре мамицата му - чакай да хвърля един поглед и ... отиде ........

Та така - "животът е колело и всички казваме Благодаря сай"

Не, не е идеята за просветлението, не е точно убеждението, сигурноста и гаранцията - дори мога да ви кажа, че според мен без учител до теб, това е мисия невъзможна, а аз такъв учител едва ли ще намеря, даже не се и силя да го търся, поради простата причина, че имам баш кофти характер (което допускам, че вие сами сте прозряли) и ич не знам кой ще е тоя дивак, който ще ме изтърпи, та аз съм неподвластен, ако сам не си кажа, а ако си кажа сам, то пък попадам в клопката на самоманипулирането.

Интересно ми бе наистина дали има изобщо други такива човеци по тази земя - не да ги занимавам със себе си, а .... как да кажа, да се зарадвам мамичката му, че не е побъркан целия свят, най-близката ми до сърцето история, която някога съм чел, виждал и чувал през живота си, е на крачещия сред призраци дон Хенаро .... цял живот се чувствам точно е така, не самотен, а сред призраци, сред побърканяци т.е. малко надменно и преувеличено и доста невярно, лъжливо, спекулативно, глупаво, идиотско, илюзорно, измамно и искрено се моля да ме извините за това, което ще кажа, ако изобщо сте чели тази тъпотия до тук, но ..... радвам се, че имам сродни души, наистина това ме зарадва, защото хиляди мълнии и безброй светове за Ошо ще говоря в сегашно време, но той не е сред нас. И аз съм призрак и аз съм лутащ се неясно, сам си знам капана на интелекта, което е още по-кофти капан, но поне да знам, че има нещо реално в/ около мен, защото нямам силата да го понеса, самото знание, че има такива хора е вид сила, и нека съм призрак, нека дори бъда с усещането за самотност, но .... малко окопитване няма да ми дойде никак зле след толкова години, защото само с един месец ехеее преди години проби на най-различни медитативни методи от Ошо усетих, че се побърквам НАИСТИНА, в смисъла на наистина загубващ разум, а не на намерено съзнание.

п.п. дори мога да хвана бас, че ето тук там съм срещал провокациите как имало хора, които напуснали комуната на Ошо с тежки психически разтройства - и викам си аз тука е как няма да е така, на това съм напълно склонен да повярвам, особено след като гледах клиповете. Само да стоиш до такъв човек е опасно, дори само това, силата която е притежавал съм сигурен, че не е понесла на много хора и за това нещо дон Хуан говори съвсем не без основание.

Както и да е - всичко горе написано няма никакво значение и не го бройте за напред в общуването ни, това си е некъв изблик на лудост, а с химикала пиша бавно, дори ако модераторите сметнат, нека го изтрият, няма грам стойност, драсканици на поредния малоумник.

А на теб Миро1 искрено ти благодаря!!! - доста по земен и овладян, а дори скован съм (може и да изглеждам фанатик, но фанатизма ми е по-скоро в непукизма, отколкото в преследването ..... това поне от малко да почне да ми пука, беше страхотен проблем, вредял съм си с пълно безразличие към себе си), но на този въпрос никой до ден днешен не ми е давал конкретен без заобикалки отговор.
Мерси!!!

Колку и да са не интересуваш от дзеня, даже и
ич да не знаиш за ньего, он па че та настигне

Редактирано от Exaybachay на 31.08.11 02:40.