В този момент може и да е така, а може и да не е (т.е. да си внушаваме, че няма нищо друго, но то да си стои дори твърде активно обсебило съзнанието). А в следващия момент? Когато се активират пак другите дремещи нещица (вритти или както щеш ги наречи)? Дали наистина това нещо е било изолирано от другите; а какво става, ако то се е пропило в тях до степен да е станало неделима част от тяхната същностна окраска? Примерно разглеждаш страха от нещо си, но той не е сам за себе си и може както да обуславя други реакции, мисли, действия, така и на свой ред да се обуславя от други неща - как можеш да го изолираш, издърпаш от останалите "вритти", от всички останали - ако елементите на този страх си остават в тях, значи изолацията не е постигната.

Това е едно и касае обекта на медитацията. А субектът? Той самият изчистен ли е от тези вритти, върху които се концентрира; ако не е, няма да може да се постигне изчистен поглед върху обекта и отново изолацията няма да се получи. Т.е. самият субект ще притежава характеристиките на обекта. Все едно страхът да се бори със страха, да го анализира и т.н. - няма да се получи качествен резултат, защото ще липсва обективният поглед и страхът само би се усложнил.

Такива ми ти работи. Не знам що така настръхваш на тема "адвайта", имам чувството, че като ти заговоря на тема "частична концентрация и цялостно внимание" и сякаш ти самата се чувстваш някак нападната, все едно ти навлизам в територията и искам да отнема нещо твое.