Здравей,Миро!
Четях една от лекциите,които си приложил,когато тя извика спомен в мен за една книга,която прочетох много отдавна.Малко по-надолу ще оставя линк с откъс от нея,за да стане ясно,какво имам предвид.Ето до какъв извод ме наведе това ,което прочетох.Част от началната концепция на източните учения,е да откриеш доброто и злото у себе си и да ги приемеш.Да приемеш себе си.Да обичаш себе си!А човек,който обича себе си не може да мрази другите.Той дарява любов без да очаква нищо,тя сякаш попива в околните и те на свой ред излъчват любов към него.Кръгът се затваря.(Не знам дали правилно разсъждавам.)Знам,че много хора се опитват да живеят така.Те сякаш излъчват една вътрешна светлина и мир,които ги обгръщат.Не само тях,но и хората около тях.Те носят със себе си спокойствието и сигурността в доброто и любовтта.Защо тогава е толкова трудно да бъдеш,как да го кажа...''Бог''?Защо има толкова ''слепи'' или ''спящи'' хора?
Може би,както казва Елеазар Хараш в лекцията си,няма да го цитирам,защото доброто има нужда от злото,за да можем ние да се обърнем към Него,за да може Той да заживее в нас.

http://www.izvorite.com/text/text132.htm

Може би,отговорът е съвсем прост,а може би,просто няма такъв или не е нужно да има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите