|
В отговор на:
След като си навлязла навътре, можеш ли да усетиш от къде идват срамът и страхът, които изпитваш?
Ами не знам,досега ми е натрапвано само,че трябва да се срамувам от определени неща,които са забранени и трябваше да се крия,за да ги правя,от което ставаше по-лошо.А страхът е естествено следствие от срама,че някой няма да те разбере,ще те осъди или просто..........страх от наказание.
В отговор на:
Защо оценяваш нещата, които си преживяла като грешки?
Ами ,защото не съм се научила да се вглеждам в себе си и да ги надживявам като грешки.Защото се чувствам виновна и това не мога да го преодолея.Защото с моите грешки наранявам хората около мен ,а това е едно от нещата ,които трудно си прощавам.Друга причина,която откривам е че трудно прощавам...........на себе си.
В отговор на:
И какво е отношението ти към майка ти и нейното към теб? Има ли нещо, което би искала да и кажеш, сега, след като усети тези неща? Или да кажеш на себе си?
С майка ми сме били в постоянен антагонизъм/сега вече не е така/.Без да подозирам ,че е искала да ме даде за осиновяване на сестрата на баща ми,през цялото ми детство не съм се чувствала обичана от нея,имаше някаква стена между нас,която не можехме да преодолеем.Когато наскоро разбрах за тези и напъни относно моето скромно бъдеще на осиновено дете сякаш нещо се пречупи ,стената се срина и аз я видях в друга светлина,плакахме,простихме си и сега сме много добри приятелки.Интересно че нещо такова ни сближи.Мисля,че това е и обяснението за чувството на отхвърляне ,което не ме е оставяло и за миг,оттам и срама,страховете,вината и изолацията,на която се бях подложила.
Весели празници на теб и семейството ти!
|
Re: Четвъртото измерение [re: Beдpocт]
