|
Тема |
гнева [re: пeпepyдa] |
|
Автор |
omotan (непознат
) |
|
Публикувано | 27.06.07 23:43 |
|
|
Съгласен съм, че описаните неща са следствие на внушени в детството отрицателни мнения. Дали човек е повече от травмите и усещанията си ? Ами, повече е, дори от всичкото, което успее да разбере за себе си. Ти се доверяваш на своето усещане и го следваш. За мен е трудно да разбера каква е причината за усещането. Ако трябва пряко да го следвам, значи много рядко да се виждам с хора. Този подход в случая не върви. Сега, това, интуицията да ме води, значи да стоя на място и да търся интуицията. Не става. Първо да намеря интуицията, т.е. себе си. Да, де, и аз това търся.
Какво мисля за гнева ли ? Забелязвам много гняв в себе си. Не заради нещо в ежедневието си. Дребните случки само правят вълнички, от които прелива чашата. Нямам и желание да крещя на околните. Пък и крещенето няма да премахне причината за гнева. Тренирах карате около година. Беше ми неловко да опитвам да направя удар с контакт в партньора. Не ме разтоварваше. Не съм намерил начин да изсипвам гнева си. Тичането ми помага за около час-два.
|
| |
|
|
|