Преди седмица бях се видях с една стара приятелка, която усърдно будисва (разбирай, следва съответните принципи и практики) от много години следвайки авторитетни тибетски учители по разни семинари из Европа.

В един момент стана въпрос са Оле Нийдъл и тя се възмути как можел Оле да дава лекции на плажа около Варна. Докато на мен именно тази разчупеност на Оле ми се вижда положителна... Но за съжаление и въпреки нея той ми се струва пак много будиско ограничен. Т.е. възприема света почти единствено със средствата и погледа на будист. За добро или за лошо, светът не е нито будиски, нито даоски, нито, йога, нито християнски, нито Ошо... Той просто Е.

Та, според моята позната, едно будиско учение трябва СТРИКТНО да се предава по определени правила, иначе не е будизъм. И само ако следваш догмата (нищо пежоративно в тази дума) ще може да се надяваш да се случи обещаното... И тя си брои 100 000 простернации и се надява...

Но пък като се сетя колко будиски течения, учения и секти има досега не знам някой някога да е следвал стриктно първоизточника. А и не виждам никакъв смисъл от това.

Та какво мислиш ти (пък и останалите) за СТРИКТНОТО следване на учението в будизма и как тога възприемате новото?