Мога да ти споделя какво се случи с мен :)
Да, Ошо е страхотно успокояващ, но и лесно се влиза в капана да си мислиш, че нищо не трябва да правиш, че е достатъчно просто да си седиш и да го четеш. Той е невероятен разказвач, така те увлича, така те унася...! Но след време може би ще видиш, че някои неща си приела и си заучила, но всъщност не си преминала през тях, не си ги преживяла и тогава може за известно време и съвсем да спреш да четеш и да се хванеш да изследваш света и себе си на своя глава! И точно това иска Ошо, точно това иска всеки Учител, сама да вкусиш от живота, защото тяхното описание, колкото и да е красиво, е просто само един синоним, но не и самият живот!
Само че нещата се случват съвсем естествено, след известно натрупване и когато натрупаното улегне, тогава сме готови за следващата крачка и възможностите идват сами. И да се насилваш да медитираш - ако не се случва само, ако не се случи само един миг на естествена медитация, който да те "зариби" - ефектът ще е нищожен. Вътрешната потребност или по-точно осъзнаването й е резултат от продължително натрупване на лична сила (разбирай - енергия). И в един момент просто ти "прещраква" като ключът на лампата и за малко става светло, колкото да видип накъде води следващата крачка...
Аз сега правя една техника, с която в началото малко се насилвах, даже малко се страхувах от нея. Става дума за въртенето на дервишите. Това е една техника, при която се въртиш около оста си с разперени ръце... много минути или даже часове наред. И на мен не ми се получаваше при първите опити, не можех да се събера цялата в движението, не можех да му се отдам. Тези дни бях на Рила с едни много специални хора, пяхме, свирихме и на мен просто ми влезе един ритъм, една мелодия и сама не видях кога станах и се завъртях пред всички насред салона на хижата и целият свят изчезна! Това е разликата между ПРАВЕНЕ и СЛУЧВАНЕ една страхотно съществена разлика. Но преди да позволим случването, трябва да изградим сетивата си за него, за да го приемем, когато дойде. И това е Божията милост :)
Не зная дали ме разбираш. Просто не се насилвай и си вярвай. Ако можеш, бъди тиха. Не е необходимо да медитираш, за да си тиха. И когато един ден медитацията дойде при теб, отвори й вратата, подай й ръка, не се колебай, това ще е ТВОЯТА медитация... а не Ошовата или нечия друга...

Пожелавам ти прекрасен полет на Духа и вълнуващо пътешествие...

П.П. Много добре си разбрала състоянието, което описвах при среща с Учител. Просто всичко излишно отпада от теб и остава само истинското. А то е в тишина...

Devotion frees.