Естествено, че е нормално да се включиш и се чувствай добре дошъл. Въпросите са ти много хубави и важни. Аз съм засягал част от тях другаде, но ти не си длъжен да си следил какво съм писал, така че да ги видим заедно сега на кратко. Няма да се впускам в дълги обяснения, защото темата е толкова широка и дълбока и на практика е предмет на всичките клубове тук и наоколо, но пък може да вървим стъпка по стъпка.

Какво е Дух за мен
Наблюдавайки се, откривам, че ОСВЕН от физическата плът, енергия, мисли и чувства се състоя и от нещо ДРУГО... Нещо, което е по-фино от гореизброените и нещо, което е като център за тях (и за мен). Та това нещо наричам Дух и то представлява моята БУДНОСТ/ОСЪЗНАВАНЕ/ПРИСЪСТВИЕ, което е различно от вече изброените физически, енергийни, емоционални и ментални съставки.

Събуждане на Духа
Говорейки със Сивия вятър споменах, че АЗ го събуждам и развивам искайки да наблегна на това, че не някой друг човек (инструктор или учител) го прави, т.е. че нещата минават през мен. Навлизайки обаче сега в темата ще ти кажа, че Духа не го събуждам аз (т.е. не се събужда той сам себе си), а го събужда Цялото. Под Цялото разбирам всичките познати и непознати "Сили/Същества/хора" извън мен, които както съм забелял, взимат дейно участие в моето развитие и които са в органично цяло, включително и с мен. За мен Цялото ми е духовния Учител. То НЕ е абстрктно, а е особено конкретно. Когато съм в Духа, усещам Цялото. И колкото съм по-продължително и по-дълбоко в Духа, толкова по-ясно усещам Цялото и връзката ми с него. Аз ставам част от Цялото! И за това споменах, че АЗ правя разни неща.

Развиване на Духа
Пребиваването в Духа, т.е. състоянието на будност отвъд ума (без да се противопоставя обаче на ума) не е постоянно. И наричам "развиване на Духа" именно по-устойчивото ми пребиване там. Когато не съм в Духа, усещам отчетлива разлика и знам че говоря на базата на спомени от пребиваването ми в него. Споменах вече, кой ми е духовния Учител. Но развиването на Духа не зависи само то Него, а и от мен самия, и именно от самия ми Дух.

Виж следната аналогия. Ако Духът ми е състезател по лека атлетика, то Цялото е неговия треньор, а ума/тялото са обувките на лекоатлета (т.е. интерфейса с пистата или материално/умствената реалност). Без треньора, който да го въведе и да го учи, нищо не би направил лекоатлета. Но и само с треньор, без усилие и разбиране от страна на спортиста, също не става. Обувките също имат роля, но за тях друг път. А цялото тичане е на практика тичане към треньора, който чака на другия край на дългата писта и дава инструкциите дистанционно, както и припомня на лекоатлета да не задреме по пистата.

Егото
Егото е отъждествяване на ума с Духа. Когато Духът е още бебе (т.е. недобреразвит или спящ), умът заема най-често ръководната роля в къщата (човешкия ансамбъл). И това е от една страна много хубаво, защото така има кой да се грижи за къщата, докато започне да пораства Духа. Проблем възниква, ако Духът дълго време спи или е слаб, и тогава умът (или понякога чувствата или тялото, които си съперничат за времената лидерска позиция) задържат "властта", макар и да нямат нямат нужните качества за нея и да не знаят какво да прават в определени ситуции. Вчера говорих за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите