Много сериозен въпрос...

О-чакване
За мене тази дума изразява състояние, предхождащо приемане, получаване или готовност отсреща, за да отдаваме, предполага връзка поне между две същности, за допълване на нещо непълно или за отдаване на нещо излишно. "О" ако е знак за цялото, значи реално чакаме от Него, независимо под каква форма и чрез кого ще дойде, но в повечето случаи се насочваме към човек, като видим и осезаем източник или приемник.

Като се самонаблюдавам, стигам до извода, че наистина очаквам при недостиг на нещо и при излишък от нещо, когато се себесъзнавам разделена, не съм цялостна. Реално ние винаги очакваме, докато не осъзнаем, че всичко е в нас, кокато не постигнем баланс, хармония. Дори осъзнали, нужно ни е да сме будни, за да не се отделяме и отдалечаваме несъзнателно от Извора. Илюзия ли е, че можем да сме извор, когато се осъзнаем в Него, от кого ще очакваме, ако Сме. Може ли пълнотата да очаква още или да взема повече от нужното, та да има нужда от отдаване? Ами, да…Пълнотата не е в застоя, тя да не е блато??? Кой дава водата на извора? Значи и извора очаква…
Ако приема, че не съм извор, а през мене просто тече, дадено ми е право да насочвам, да отбивам струя в една или друга посока. При това мога да не преценя правилно и да не ми достигне или да не отклоня достатъчно, та да имам препълване, застой. Тогава очаквам приток отнякъде или търся поточе, което да допълня, за да стане по-пълноводно…Това, което отклонявам пак ще се върне там, откъдето потокът идва, за да премине през мене.
А Бог очаква ли? Може би очаква нас…Очакването е отклик на нещо изпратено, което предполага крайност, преграда от която да се върне...Но има и друга възможност - може нещо да е свързано с еластична връзка с друго нещо и просто да се отдалечи… все в някой момент се връща на мястото, от което се е отклонило…


Просто от твоя въпрос в мене потекоха мисли - това е само за начало, че май може да се изпише много...

Очакването не е ли и неизказана покана за взаимност?

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 03.07.03 09:55.