Смущава ме нещо.И то е просто.Всички непреодолими неща са прости.Измамно усещане.В природата има закони.В духа -също.Религията се отъждествява с вяра,вярата-не е задължително да е идентична с религия.Може да си вярващ,но да не си религиозен.Защото всяка вяра трябва да е споделена.Духа трябва да се поддържа жив,защото както е казал Гьоте-"Науката е суха,друже мой,зелено е дървото на живота".
Та,законите на духа не се изучават в училище,за разлика от тия на природата.Ако се изучаваха щяха да спестят много горчивина.Говориш за детството.Отдавна отминало и носещо светли усещания и те са свързани не със закони,а с инстинкти/ако мога така да ги нарека/,чист дух,невинност.И всичко научено я отдалечава от първоначалният и облик....за жалост.Стремим се да запазим част от нея в себе си.Дълбоко.Защото е лесно накърнима.Но не това е темата.
Тя е за завръщане на духа на място по-съкровено дори от детството ни.Едновременно невенно,но и осмислено/звучи парадоксално,нали/,желано...търсено и откривано .Винаги ново,носещо нови и непреживявани усещания.Но да не забравяме и класиците-знанието носи печал.Желанието да намеря връзката между древната мъдрост и квантовата психология,май ще се окаже прекалено голям залък за мен.Трябва да избирам....Но бих могла да правя друго-да се дрогирам/опит за тъпа шега/Но именно от там е аналогията ми м/у ЛСД и медитацията.Защото медитацията,това е изкуството на екстаза.....а какво е дрогата...?
Не съм пробвала и двете:))Нямам учители а и желанието ми/особено за второто/ никакво го няма...