Здрасти ненагледниче.

Тук доскоро беше възстудено и дори кокичетата бяха поизмръзнали.

Миналата събота тръгнах за видя баща ми - в едно съсведно село.

Рейса-претъпкан поради първата топла събота от октомври. :))) Има да се сади, чисти... Аз бях застанала тъкмо до огромното предно стъкло - носех се над пътя като ония фигури на разгърдените пищни мадами с драконовите опашки дето навремето са ги слагали на носа на корабите. :))))

В началото на селото има стълб със щъркелово гнездо. Авобуса плавно се понесе по улицата и изведнъж изплува гнездото и от него в мен мъдро се вторачи щърка - летях насреща му и се гледахме застинали в очите. Щърка все едно ме изпитваше - "Е, как е? Какви ги вършихте тук без нас?".

Да знаеш, щърковете са убедени, че като си отиват тук всички умират и ако не се завърнат няма да получим нов живот и за това през бури, морета и чужбини се завръщат- защото ни обичат.