Преди около 12 години не умеех да разчитам голяма част от знаците, които ми се даваха. Забелязвях, но отминавах, за по-лесно. Да, ама така не може, за някой може и да става, но на мене недвусмислено ми се показа, че ми е нужна дисциплина и работа върху себе си, сериозна, без компромиси.
На всеки пропуск - плесница. Природата ни дава знаците, тя не търпи и дисхармонията.
В началото знаците се даваха на сън. В самия сън с част от съзнанието си започнах да тълкувам и посланията. С времето човек започва да вижда по всяко време и все повече.
Благодарна съм на Соланита, че преди време ми показа колко ми е любовта, щом мога да изпитвам страх за душата си, щом може една заплаха, едно агресивно поведение спрямо мене да наруши вътрешната ми хармония.
Непрекъснатата вътрешна връзка с Бога е тази, която ни дава отговорите на въпросите, предпазва ни от пропуски в разчитането на знаците, а те са навсякъде, стига да сме будни, както казваш.

Редактирано от Изrpeв на 19.01.03 08:50.