Съгласна съм с написаното от теб за "личното" пространство. То е нещо като заградения двор. Колкото по-уязвим се чувства човек, толкова по-високи огради издига. Толкова по-голям е периметъра на пространството, което е недосегаемо за околните, така нареченото "лично пространство".
Ако ти си успял да разградиш двора си, аз искрено те поздравявам. Аз лично имам променливи успехи по отношение разбиване чувството за собствена значимост. Когато пребивавам в любовта, не са ми нужни огради, когато пребивавам другаде, се улавям как забивам кола.

I am too blessed to be stressed