"Мисля, че стремежът към щастие е залегнал дори в инстинкта за живот."
Ами ако животът ни не свършва с края на земните ни дни?
Затова ли са толкова залези и изгреви, приливи и отливи, планети и системи, микро и макро вселени - само за да им се радваме, заради нашето земно щастие ли са? Не е ли малко нерационално разхищение...

Ами ако няма прераждане? Ако имаме само един шанс във вечността?
Ако този инстинкт е бил упоен или недобронамерено трансформиран у нас?

//
Всеки, който не изучи задълбочено собственото си наследство, собствената си духовна традиция ще пострада неизбежно.
Още повече, че вълната от Ню Ейджъри и протестантски "открития" (2000 секти!) вече показа и на медиците, и на социолозите, че този път е прекалено рискован.
Това е поне моето мнение.
Поздрави!