Тъкмо бях готов да се включа с обширен увод по темата за Изкуството (връщам се току що от испанския "Лувър" и имам някой впечатления), но виждам, че сте задълбали темата и без особено съжаление правя "skip" на този увод и се насочвам към въпросите "Как изграждате себе си?", за "'обективни' наблюдател", за това "Как самия наблюдаващ може да се наблюдава, т.е. когато наблюдаващия и наблюдаваното станат едно" и т.н.

Да кажа първо, че НЕ съм привърженик на неща от рода "Спри мислите", "Остави егото", "Изключи Аза", "Погледни света през не знам какви си очи" ... По простата причина, че така НЕ СТАВА! Тези приказки са подобни на израза "Клекни и се прескочи". Въобще, ако ставаше така, всички сме ги чели тези приказки и отдавна би трябвало да сме просветнали. Привърженик съм на друг подход, нека го нарека ПРАГМАТИЧЕН, РЕАЛИСТИЧЕН И ПОЗИТИВЕН. Има едно нещо, което и Ошо го е казвал много пъти:

Глупаво е човек да се бори с тъмнината, да я спира, изоставя, изключва, не вижда ... Трябва просто да се погрижи и да внесе СВЕТЛИНА!

Другите неща си идват от само себе си на място. А какво значи да се внесе светлина в контекста на човек борещ се с егото и с ума си? Това означава да намери и създаде в себе си друг център, нека да го наречем на Духа, който на самия човек би му харесвал повече да играе ролята на господар на неговата къща. И всичко това съвсем прагматично.

Между другото, това е валидно както на индивидуално, така и да колективно ниво. Примерно, много често основен метод в ДИР Клубовете е НЕГАТИВНИЯ подход. Някой прочете нещо в някоя тема, по една или друга причина нещото не му хареса и хоп му удря една яка критика. Пълна е Религия и Мистика с хора, които казват, че тъмното е тъмно или, че твоето тъмно е по-тъмно от моето тъмно и т.н. Но да се погрижи някой да внесе някаква светлинка (колкото и малка да е тя) е доста по-рядко. За щастие, обаче, съм забелязал и такива подходи и това е единствена причина, заради която си заслужва да се чете и да се пише в тези Клубове. Няма нищо лошо в това човек да критикува, стига след това да ПРЕДЛОЖИ СВОЕ ВИЖДАНЕ, ПОЗЦИЯ или РЕШЕНИЕ по дадения въпрос.

Та, да кажа как аз виждам изграждането на себе си, т.е. как се изграждам. Най-важното нещо е да се започне от СТАБИЛНА ОСНОВА, а не от плаващи пясъци, които обикновено са нещо прочетено и в крайна сметка външно. Ако човек в самото начало тръгне на доверие на приказките на А или Б (пък били те Ошо или вуйчо му) надалеч няма да стигне. Доста говорих досега за Желанията като практичен и базов метод. Но има едно нещо още по-фундаментално. Кое е най-базовото и фундаментално нещо, на което човек може да се опре, изграждайки себе си и движейки се в живота си? Хубаво е всеки да потърси отговора за себе си. Аз бих споделил, че това най-фундаментално нещо е САМИЯ СЕБЕ СИ. Всичко тръгва от този 'Аз' и в крайна сметка това ни е отправната точка. Нямаме друга. Но тази точка ми изглежда повече от достатъчна. Архимед е казал "Дайте ми опорна точка и ще повдигна Земята". Същото важи и в нашия случай, а опорната точка я имаме.

Така, че първото нещо е човек да установи мноооого добър контакт със себе си! И със всичко, което се включва в това "себе си" или "аз", било то физическо тяло, ум, чувства и прочие. Да наблюдава всичко от А до Я и от Я до А. И най-вече да не изоставя и да не изхвърля априори каквото и да е било – егота, желания и прочие. Напротив, да изследва всичко до последната съставна единица. Както говорих в Темата за Единственото Желание, цялото кълбо с желания може лека-полека да се разплита, стига да се почне от най-важното и да се върви стъпка по-стъпка.

Друго важно нещо. Колкото и парадоксално да звучи, ако човек има хубав контакт със собственото си тяло, чувства и мисли, няма да му е трудно да отиде отвъд тях и да види и другата (и най-важната) съставна част на този "аз", част която можем да я наречем накратко Дух. За да усети човек Духа в себе си не е задължително да прави практики и медитации, но е много по-лесно ДА ГО ЗАДЪРЖИ това усещане именно правейки редовно и ежедневно дадени практики. А практики и системи има в изобилие!

Трето нещо. Когато човек е в Духа си, това не значи, че е срещу ума си. Толкова смешни приказки съм виждал в тези форуми срещу ума (а де факто и срещу емоциите и срещу тялото). Духът не е противоположна част на ума или на егото, а е техния така да се каже господар. Умът е като един добър и послушен компютър, който всички ние използваме и може да свърши доста работа. Проблем възниква, ако се опитваме за всичко да използваме този компютър и ако не знаем как да го угасим.

Ще прескоча още няколко важни неща за да стигна до "Наблюдаването на Наблюдаващия", което беше засегнато в дискусията до сега. За да се стигне до този момент, човек първо трябва да свикне да се наблюдава – физическо тяло, енергийно ниво, мисли, емоции, настроения ... Ежедневно, непрекъснато, навсякъде ... До като всичко това му стане естествена природа. При целия този процес на наблюдение, човек ще свикне да Пребивава в Духа си. Обаче, има един принцип, който гласи, където е вниманието, там отива и енергията. А при тези наблюдения, вниманието е насочено към външни обекти. И за това " Наблюдаването на Наблюдаващия" може да се разглежда като съвсем конкретна практика. Когато човек е свикнал да наблюдава и в момента е състояния на безмълвно наблюдение, нека да обърне вниманието си към самия наблюдаващ и да види какво ще стане ... Получава се нещо като оргазъм ... Енергията се затваря в кръг ... Да уточня за Тома-неверниците, че преди да го напиша това изречение, спрях да пиша, пробвах го това за сетен път и се опитвах да го облека в думи. А смисълът на това обличане в думи е да поканя всеки, който желае, да пробва същото нещо .

"Наблюдаването на Наблюдаващия" е особено дълбоко като "усещане", но има и още по-дълбоки и интересни "усещания" (кавичките около усещане не са случайни).