Много ми хареса превода на надписите, дето казваш уж легенда ли е!
Добър ден пак!
Много легенди изчетох и ми направи впечатление, че все за бой става дума и накрая ще се оправим. Веднага ми мина мисълтта през простата глава: "Защо живея аз ?" Видях че"лъжата" , че ще се оправим дава сили. Представяш ли си- лъжа да дава сили? Те тук учените хора и казват надежда А, още по- учените я ползват, ама не защото са лоши, а защото без да усещат са установили че тази дума носи полза/за кого ли/ и е красива...НАДЕЖДА
Тази дума при нас е толкова силна, че изтрива паметта на хората тук и те забравят, за боя, страданието и мъките на другите преди тях, нали те други?
За ясно и неясно, виждам и невиждам при нас има други закони. Те ги коват на едно място. Ще ти разкажа как аз научавам нашите закони:
Отивам за риба в непозната местност и спирам колата на 200 метра от брега, нататък се върви пеш по тесен коларски път до реката. Натоварвам се като магаре и всичките ми ръце, крака, гръб са заети с багаж, на главата -шапка. Когато виждам-знам, свиркам си и вървя и се пазя от клонаците които добре виждам и твърдо стъпвам по земята която добре виждам. Без да се усетя замръкнах изведнъж без луна и звезди, тъмно, тъмно, тъмно-вече не виждам...ама пък помня и знам. Тръгвам обратно към колата и докато изкача стръмния бряг внимателно внимавам с всичкото си в мен за да се запазя от клони и изненади, бавно и внимателно-трудно.
Щом стъпих на коларския път се успокоих и освободих сетивата си, на него път няма ниски клони, пък и нали преди малко бях дошъл от същото място, знаех и помнех. Та...изправих се смело и закрачих бодро в сумрака, дори си подсвирквах, бях сигурен в опита, знанието и паметта си. Но, за мое поучение ли знам ли, някой да вземе с машина да прекопае напречен канал на пътя докато съм ловял тези риби, уж за да не минават автомобилите от там.
Аз обаче с всичкото си на мен и в мен...тупуууур..тряс...с главата надолу , с багажа отгоре, горе тъмно, долу тъмно, в мен тъмно...представяш ли си , опасното и трудното минах без проблеми и се бухнах в лесното?
Както и да е , но от трапа излязох с една обица на ухото-там където зная, виждам, помня и съм уверен, много да внимавам и се пазя, а там където не зная-няма как другияч....? Ние тук така учим законите, дори си имаме народно събрание което ги кове!
Някак си ме разположи ти мен към приказка и мога да ти споделя.
Днес като пих кафе , откъснах една ягода и я изядох. Много ме досрамя от постъпката ми и дълго расъждавах как ли се е чувствала горката ягода. Колко красиво създание, на никого не пречи, лошо не прави, а аз я изядох! За момент ми се стори, че Слънцето много ще се ядоса на постъпката ми и ще спре да свети и топли, много се уплаших. Сега се чувствам объркан и уплашен.
Нали ме разбираш! Чувствам се едно нищо, което е изяло нещо?
И ние имаме прилепи, нашите когато припаднат стоят с главата нагоре, и вашите ли?
Разкажи ми още за твоя свят и легендите.
Със здраве!