Добро утро,
Тази сутрин пак не пих кафе, лястовичките ги няма, две рошави врабчета се въргаляха в пръстта, лозичката над главата ми има плод, няколко цветя са красиво цъфнали не зная как, слънцето не му омръзна да е еднакво и неоценено, как не му стана скучно или да се отчая, щяло да дойде дъжд.
Виждаш ми се отчаян, от какво така, вашия свят поне не е нашия.
Нямате ли гюмове за боклук при вас та да се разровиш мъжката.
Не се отчайвай, ако имаш семейство и то да не се отчайва и аз да не се отчайвам. Така отчаяни как ще си ходим на гости.
Боже колко много мъка има в основата на света.
Ние с теб сме Велики, аз много дърдоря пък ти се грижиш за основите на света.
Предлагам ти да направим верски заговор и да убием мъката на този свят.
Приготви оръжията, дръж се мъко! Ние с теб ще спасим света. Мъката най не обича оръжието хилене. Днес цял ден ще и се хиля за да я предизвикам на трибой. Ако си ми истински приятел и ти и се хили от твоя свят.
Тя си мисли , че ако не пия кафе и няма да се хиля, ама не знае че съм ненормален. Ти нормален ли си?