привет пътнико...
забеляза ли как твоето предположение,докара след себе си естественото си продължение....
за какъв край и за какво начало става дума /отнася се за разговора ни/,нима сме ограничени откъм празни прказки.....шегувка...
да спомням си как започнахме този разговор-сякаш на майтап....и от майтап на майтап-стигнахме до тук....а това си е доста път....и минавайки по този път забелязах известна цикличност........ние ту нямаме за какво да говорим ту от нас изкачат разни истини,които на пръв поглед нямат отношение към действителността ни,към битието ни,ала /поне при мен/ съвсем не е така........
та как се пораждат тези "тези"....
поради това,че не ги очакваме..?
или поради това,че когато необходимо Те-нещата,които трябва да знаем ще ни открият за да ни покажат нещо съществено за нас...?...
и още питаш какъв е нашията дял във всичко това....
забелязал ли си ,че най-дълбоките въпроси са най-простите...?...
ала така ли е и с отговорите им...?...
според мен ,нашият дял е не получаване на нещо породено от "нашите действия"-понеже ние поначало всичко си имаме,а в изживяването на тези "неща"....
знаеш ли кокато се прибирам с автобуса и все минавам покраи един огромен рекламен постер/не че така има викаха/,на който пише с огромни букви:"СЪЗДАВАМЕ НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ"...това ли е нашият дял пътнико?...такова ли е призванието ни..?и кой ги създава тзи възможности...?
усещам се като участник в един грандиозен филм-платил съм си за него с цената на забравата-знаеш за коя говоря...и гледам ли гледам.....
присъствам в него....отделил съм "време"тоест влязъл съм в него...седнал съм на моето си "място",което е моето пространство......
е пътнико ,може ли докато седя и гледам филма Си,да променям тук таме сюжета...имаме ли силата /и славата/ да коригираме събитията,които ни спохождат....можем ли да станем на полувината филм и да си излезем...?
айде до скоро приятелю...

...омммм...