ъхъ.......наистина ги оплетохме приказкте.....но не забравяй и как ги почнахме /с псевдо-хинди/.....
получи се нещо от рода на:ом-тат сат-татрават-зайчета-треват-пасат.......не се сърди че пак почвам.........сега разбирам бъркотията която създадахме......съзирал ли си как става.....пускаш нещо,а след няколко постинга То постига съвсем друга форма...../еволюция ли съзирам всеки път?!?/
падам си по това явление 'ша знайш.....в този ред мисли това е май "очакването ми" от тази среда............така че приблизителния отговор на поредния въпрос е :защо да не правим нещо докато еволюираме....самото правене наистина не е важно.......,а може би по-важното е не дали ще правим нещо...,нито как го правим.....,а как се чувстваме по отношение на това нещо......кои сме ние съобразно него.....знаеш ли темата ти те доста интересна тема......предразполага липсата на конкретност.....то май като се замислиш всичко е лишено от конкретност/нищо-то също/........
конкретността сме си ние самите.....
и ето тук се срещат 2 конкретности и си пускат взаимно конкретни неща.....получават се конкретни последствия,водещи до конкретни резултати,който пък са предпоставка за конкретни усещания,които пък създават нови конкретни неща.....и така в самонавиваща се спирала....до къде,до кога?....има ли значение?!?......ние сме на път за никаде!...нямаме какво да правим!/буквално/..... можем да направим единствено себе си.....и правим себе си.....преливаме от една конкретност в друга........
постинга ми прихвана тенденцията да стане доста дълъг,но моля те не му се сърди......такава е неговата конкретност......
е!.....драги ми здравей
новият въпрос пред нас е:ще продължава ме ли да правим нещо,докато не правим нищо/друго освен себе си/......?

...омммм...