Съмнението ражда вярата ,а тя помни съмнението ,на което му липсват емоции. Повторното връщане в произволна даденост ,но не нарочна ще те отведе там където искаш със вече дадена възможност да шаваш и създаваш време.
За мен всичко е вярно ,просто е написано с думи ,чийто значения умът ни тълкува различно.
Чрез хипноза настройваш умът си а той черпи памет от клетките ,които я съдържат в комбинация. Да отидеш в предишен живот съвсем не е толкова лесно и вярно ,защото можеш просто да си създадеш този филм :)
Всяка клетка е обратен образ по движение и продължение на тази от която се е разделила. Тя помни разединението и за нея то не е смърт. За нас е може би . Но смъртта е отърваване от програмата за живот. а самият живот е същото като смъртта. в тези състояние ние се стремим да си обясним и дадем смисъла на другото. Просто то е едно название в една среда и друго в друга ,но едно и също погледнато по характер. Противоположностите ни дават съмнение ,а болката го продължава. споменът за нея прекратява емоцията ,чийто път ни довежда до "случайността" да вярваме.
Самата вяра също е илюзия ,но без илюзии човек не би бил онзи ,който е. така че нее добре да ги отричаме. Всичко що е! е част от нашото развитие ,както и ние от "другото"

нормално е да не съм много ясен за теб/другите ,за това обясни ти философията на порераждането ,не самата практика , нея после ще изследваме.