Не разчиташ само на сетивата си за различаването на реално от нереално, т.е. на тях изобщо не може да се разчита в това отношение, ако си луд и "виждаш" кентаври, никой не може да те убеди, че те не са реални. Във философията още Декарт казва, че сетивата не са надежден фундамент, защото често ни мамят. Именно мислейки и живеейки социално различаваш реално от илюзорно - ако не мислиш - не правиш тази разлика, не различаваш сън от реалност - както при животните. Естествено е да ти се струва, че нещата не са такива, каквито изглеждат, без да бъдат мислени. Едва когато мислиш за нещата, разбираш какви са те.От това обаче по никакъв начин не следва, че някой управлява живота ти и мисли вместо теб! Никой не решава вместо теб! Ако решиш да вярваш, а това решаваш само ти - вярваш, но това не е доказателство, че "предмета" на вярата ти съществува, както и не е показател за неговото съществуване. Ако вярата ти помага психически, не е съвсем сляпа и не е в ущърб на другите, да се чувстваш конфортно със себе си - вярвай, никой няма да ти забрани, но ти, а не някой друг, трябва да поемеш отговорността за собствения си живот. И тази отговорност можеш да поемеш само като мислиш сам!