|
...нещо ти куца пак.....да си чувал за Златния Век на България...?! И това е било след приемането на Християнството....
Симеон Велики - една недостигната България...!!!
Преди точно 1081 години (893—927 г.), по време на приготовления за военен поход към Константинопол, умира цар Симеон I, българският владетел, наречен от народа си Велик.
Велики са постиженията на неговото управление. Наред с успешните войни, царят превръща България в трети културен център на тогавашния свят. Неговото време е време на териториално разширение - България мие бреговете си на три морета, това е време и на недостигнат през вековете културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура.
Началото:
Симеон застава на чело на държавата след като по-големият му брат- Владимир Расате е свален от трона и ослепен, заради опита си да върне страната към езичеството.
Старият цар Борис, напуска манастира, за да защити делото на своя живот. Той поставя на трона най-малкия си син, който бил готвен за глава на българската църква. Символичен край на езическото минало е поставен с преместването на столицата от Плиска в Преслав. Освен това българският става официален език в богослужението.
Въпреки, че не е подготвян за владетел (той е трети син на Борис), Симеон е един от най-ерудираните хора в страната.
Още с възкачването си на престола Симеон започва война с Византия. Конфликтът е предизвикан от преместването на българското тържище от Константинопол в Солун през 894 г. Тези действията на Византия засягат, както икономическите интереси на България, така и нейният международен престиж.
В отговор българската войска нахлува в източна Тракия без да срещне никаква съпротива. Поставя се началото на продължителен военен конфликт. Две години след началото на войната Византия е принудена да иска мир. Великата империя се задължава да изплаща на България годишен данък. През следващите години, за първи път в историята си, българската държава достига до Адриатическо море.
През 904 г. тържището ни е върнато обратно в Константинопол, а българо-византийската границата минава на 20 км от Солун.
През 912 г. Византия отказва да плати годишния си данък към България и Симеон обсажда Константинопол. След продължителни преговори през есента на 913 г. е сключен мир, с който официално е призната царската титла на българския владетел.
Година по- късно във Византия е извършен държавен преврат. Започва трескава подготовка за война с българите. На 20 август 917 г. близо до река Ахелой войските на Симеон за пореден път разбиват противника. Погромът на византийците е пълен.
Победите обнадеждават царя и той започва да мисли за завладяването на Константинопол. Да бъде император на ромеите и българите става негова цел. Израз на това му намерение е титлата с която се именувал — „Василевс на всички българи и гърци“, „Симеон в Христа Бога — самодържец на всички българи и ромеи“.
Това обаче не води до застой във външната му политика. В отговор на антибългарската политика на сърбите, Симеон сломява войските им и премахва държавата от картата на Балканите.
Успоредно с големите военните успехи, Симеон постига завидни резултати и вътре в страната. Управлението му е белязано от разцвет на книжнината, архитектурата и изкуствата.
Столицата е сравнявана от съвременниците с Константинопол. В Преслав са “Златната” църква и тронната зала, които се отличавали с великолепието си.
Недостижимото през вековете:
Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище нa културен и духовен живот.
Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море.
Затова заслужено остава в нашата история като Симеон Велики!
Ето че Християнството е не по малко силно, напротив има ли истинска вяра, силата му е непобедима, друг е въпроса когато зад Християнството се крият невежи и малоумни предатели.......тогава който и с каквато идеология да управлява...- ...пада!
Що се отнася до картите с границите, май тази е по внушителна:
п.п. - Един Бог, една вяра, един народ, една държава единна, един "цар".......това ни е липсвало преди турското нашествие, липсва и сега.....!!! Точно това обединение е направил и Симеон Първи и успехите му са налице!
Едва ли една Християнска държава е слаба, ако предателите не са от вътре.........а у нас са много, цигани, ислямисти и антихристи...и прочие!
Редактирано от van_helsing на 25.10.08 16:47.
|
За Бокор... [re: Бokop]
