"...и как мислиш да оздравееш?!" - Бог ще ме излекува! Чака ме мн работа - писано ми е да съм новия месия.
В една мюсюлманска държава, в един музей, има един голямм камък със забит нож в него и има поверие, че който измъкне ножа ще господства над света.
Много и силни хора се опитваха (един почти вдигна камъка). Аз се запътих към ножа за да го докосна (ей така - от любопитство, понеже си знам, че нямам ръководни умения и въобще не се виждам на поста "господар на света"), един млад мъж, застана на пътя ми с подигравателна усмивка, сякаш искаше да каже "Ти к'во ве? Да не се надяваш да го измъкнеш?". Аз го питах, дда не го е страх, че ще го измъкна, той се изсмя и каза, че това е невъзможно. Питах го "А защо ми стоиш на пътя?". Той вдигна рамене и се отдръпна.
Приближих се до ножа, погалих го нежно като нещо свято и... той ми остана в ръката - въобще не положих никакви усилия за да го извадя - сам си излезе.
Веднага ме накараха да го върна и започнаха да се мъчат наново - никой не успя.
Същият ден, дойде и самата кралица Елизабет || за да си опита и тя къснмета. След като не успя и тръгна да излиза, аз отидох до камъка, извиках "Ваше величестео!", тя се обърна и аз извадих ножа пред нея, да се пукне от яд.
А един мъж, докато гледаше, се чудеше "какво го заклинва?". Аз му казах "Алчността. Всеки който се опита да извади този нож, го хваща с мисълта, че ще господства над света - цялото му същество е изпълнено с алчност и опъва, ама...не излиза. Гледай го (в същия момент имаше един мускулест младеж който се мъчеше здвавата)! Изопнал до крайност всичките си мускули. Аз нямам ръководни умения...(това го писах по-горе".".
Сега очаквам подигравките ти, но тази история е реална (само ми се губи, къде точно се случи това, поманя, че беше мюсюлманска държава, ама...).
Болестта ми е саммо подготовка за това което ме очаква, и когато съм напълно готов (дано не отнеме още много време), ще се върна към живот и... после ще видим (ще ти спася задника от гибел.
|