И тъй,както казах,Библията е доста фалшифицирана,волно или неволно.Правени са грешки и при преводите.Така например това,което пишеш за магията,"който се занимава с магия или друго богопротивно дело...","магьосник жив да не оставиш",както и "вражди,убийства,магии...са делата на плътта",не се отнасят до магията.В гръцкия превод се използва думата pharmakon,
което значи отрова и по никакъв начин не е свързано с окултизма и магията.Става дума за отровителя,убиеца.

Друг е въпроса,че може и чрез магия да се извършат ужасни неща.Но аз си спомням,че имаше един псалм:"Мрази врага ми,о,Господи,мрази го.Изливай на главата му огън и жупел,о,Госпо-
ди...".Ето един пример за християнска черна магия.Много хора са ми споделяли,че са се молили за зло на някой друг човек и това се е сбъдвало.Извода?

Странно,хем да прощаваш,хем виж какви работи има в Библията.В нея уж се осъжда хомосексуализма,а в католическите икони често ще видим Иисус в интимна поза с любимия си ученик Йоан.Така едно нещо уж се отрича,по-късно се подкрепя.Иисус казва "обърни и другата буза",а с гръм и трясък изгонва търговците от храма.Казва "горко вам богатите",а след това осъжда слугата,който не е умножил богатството на господаря си.Така е и с магията.Хем се подкрепя,хем се отрича.

Виж и постинга ми по-долу за "книгата на Марк Твен.Доста има какво да мисли човек.

Но да видим дали наистина Библията мрази магията.Или това е дело на църквата.

Кои са Урим и Тумим,помниш ли?Те са пример за това,как се извършва гадателство.Чрез разни камъчета са ..."отгатвали Божията воля".Простичко,примитивно,но все пак е гадателство.

Тримата източни "влъхви" са всъщност високоросветени магьосници,астролози и мистици.Самия факт,че са видели Звездата и по нея са познали какво става,говори,че
магията,астрологията,окултизма приближават до Бога.

За останалите неща вече писах.

Няма проклятия в църквата?Аз си спомням публичното анатемосване и проклинане на Слави Трифонов.

Иначе Библията съм я чел.И именно от нея разбирам,че магията не се отрича-пак зависи какво разбираш под магия.Чел съм доста за християнството.Мога да претендирам,че знам повече неща за тази религия,отколкото християните-за жалост.Знам също така,че доста от църковните ритуали са асимилирали много нещо от езичеството.Великденските яйца са езически(магически) ритуал-безспорно!Коледните празници са също магически.По време на Успение Богородично се правят жертвоприношения на гълъби(Новия Завет повелява това),а по време на Гьргьовден-агне.И още много други.

Наистина интересно е,че всички религии,за които се казва,че всяка е от Бога,са толкова противоречиви.Моралните им принципи са противоречиви.Схващанията им за Вселената и
хората са противоречиви.Както и отношението им към Бога и Магията.И в исляма се казва,че магията е "зло",но виж-духовниците й я практикуват,дори срещу заплащане.Така че не магията per se е "богопротивна",а нещо по-специално.Не е морала,не е етиката(макар че магьосника без морал и етика е загубен),а онова,което си говорихме в една по-стара дискусия тук-Божията Воля и Магията.

Ето и още инфо по въпроса:

ЕПОХАТА НА КЛАДИТЕ

Християнството стнало доминираща религия постепенно и първоначално магията не била нито противозаконна, нито зла. Св.Джером например твърдял, че с помощта на амулет от сапфир може да се спечели благоволението на краля и да се спасиш от плен. Папа Урбан V призовавал вярващите да се пазят от мълнии или огън с восъчна фигурка на Агнеця Божи. Църквата дори търгувала с амулети, предотвратяващи болка и повишаващи потентността. От 7-15 в. В нейните среди се ширело схващането, че свещеник може да убие човек, произнасяйки “Месата на мъртвите”. Вещици били често използвани за помощници в битките като предизвиквали бури и мъгли. Господстващата църковна теория била, че те не биха могли да предизвикват тези събития ако Силата им не била “дадена от Бог”. Агрипа фон Нитгеймски, ученик на абат Йоан Тритемиус издал известния си сборник по магьосничество, който векове наред бил източник на познание за хиляди окултисти и магьосници.
Същевременно обаче най-смъртоносното оръжие на Църквата- Светата Инквизиция- набирала сили. След 1315г. папа Йоан XXII издал указ, с който позволявал да се преследва всеки, занимаващ се с магия. По това време цялото население на френската област Навара било заподозряно в магьосничество. Страхът и напрежението в обществото се увеличавали вследствие на опустошителните епидемии. През 1348 г. чумната епидемия унищожила почти ? от населението на Европа.
С папската була Summis Desiderantis Affectibus от 5.12.1418 г. папа Инокентий VIII обявил Старата Религия за ерес и това било началото на “лова на вещици”. В този документ се излагали тревожни факти за увеличаване на магьосничеството в цяла Европа- особено в планинските части на Италия и долината на р.Рейн. Самата Църква се раздирала от противоречия и отстъпници. Стигнало се до отцепването на Фратичели, който заявил, че Църквата е Антихриста. Той и последователите му били екзекутирани.
Политическата и социална обстановка в Европа също били критични. Това било времето на Кръстоносните походи- войни, данъци, глад и смърт.Хората били отчаяни. Трябвало да се намери някой, който да е виновен за цялата тази мизерия и нещастие. Управниците на обществото осъзнали разклатените си позиции и се обърнали безмилостно към онези, от които се боели най-много. Притежателите на тайното познание в една епоха на невежество не криели позицията си относно световната разруха. С тяхната мъдрост и познания в медицината и билките, със съмнителните им “свръхестествени способности” и “връзка с Дявола” врачките, лечителите и езичниците били най-удобната изкупителна жертва.
“Сънят на разума ражда чудовища”…. Библията била променена. Оригиналният текст:” Тhou shalt not suffer a poisoner to live” / “Отровител жив да не оставиш”/бил променен на “Thou shalt not suffer a witch to live”/”Магесница жива да не оставиш”/. Папата възложил на двама монаси- Хенрих Кремер и Йаков Шпренгер- да разработят помагало за ловците на магьосници. След две години илязъл прословутият трактат “Maleus Malificarum” /”Трошачката за вещици”/- най-отвратителното методическо ръководство за мъчения, създавано някога. Той бил смесица от невежество, фанатизъм, страх и садистична фантазия, развихрила се на базата на силна сексуална фрустрация.
“Maleus Malificarum” се състоял от три части: в първата се доказвало с аргументи съществуването на явлението “магьосничество”. Във втората се посочвали конкретни примери и се давали напътствия как да се разпознаят магьосниците: “кланят се на Дявола, крадат свети разпятия, богохулстват”. В третата част се посочвала процедурата за разпит и осъждане на виновния.
Правилата, прокламирани от този официален документ били насочени към повишаване жестокостта на разпита и наказанието. Били разрешени извънредните пълномощия на гражданските съдилища, бил въведен терминът “ crimen exeptum” /престъпление, нарушаващо обществения ред в изключително висока степен, толкова опасно за човечеството, че със самото обвинение автоматично отпадали процесуалните способи за защита интересите на обвиняемия.
Като най-добри свидетели били определени децата “защото те лесно се сплашват”. Ако обвиняемият мълчал- бил виновен, ако отричал- също. Разноцветните очи, бенка, която не пускала кръв при проверка с т.нар. “вещерско шило”, рожденно петно, червена коса, раждане “в риза” /покрити с плацента/ били признак за магьосничество. Ако не се намирали такива “белези на Дявола”, инквизиторът заявявал, че Лукавият добре ги е скрил.
Никой не бил защитен.Дори мъртвите можели да бъдат обвинени в еретизъм- костите им се изравяли и изгаряли. Основният мотив за клеветниците били парите.Половината от имуществото на осъдения се изземвало от Църквата, а останалата половина се давало като възнаграждение на доносника. Обвиненията били смешни. Ако раждането било леко- бабувачката е вещица. Ако жената можела да плува- била вещица. Ако била неомъжена и независима- била вещица. Ако къпела децата си често- била вещица. Жителите на едно цяло село били признати за виновни в магьостничество и екзекутирани….начело с престарелия свещеник.
Законите позволявали не само масови убийства, но и невиждано жестоки мъчения: пребивали от бой, рязали гърди, избождали очи, изваждали крайници от ставите, изтръгвали коса, режели жили, пъхали игли под ноктите, пускали жертвите си в кипяща вода с лимонов сок, насилвали с помощта на различни остри предмети. Покрай претърсванията за “белези” се стигнало до такова количество изнасилвания, че се наложило издаването на специална директива.
Разпитите не трябвало да бъдат по-дълги от 1h. Инквизиторите имали три цели:
Признание, мотив, съучастници. Правилата за разпита били:
1.На обвиняемите не се съобщава нищо по повдигнатото обвинение
2.Свидетелите и обвинителите се пазят в тайна
3.Слуховете са доказателство за вина
4.Обявилите се в защита се смятат за съучастници
5.Признанието се потвърждава с допълнителни мъчения
6. Обвиняемият трябва да посочи 12 съучастника,чиито имена се изтръгват с изтезания.
7.Никой обвинен не е признат за невинен
Преди да качат жертвата на кладата /или на бесилката/ и изтръгвали езика, за да не богохулства и кълне мъчителите си.
В това време на масова истерия като “вещици” били избити ок. девет милиона души- предимно жени и деца.
Последната смъртна присъда срещу вещица в Англия била произнесена в 1712г., а последната публична клада в Шотландия била през 1722г.
Изтезанието останало като основно средство за изтръгване на показания от 1257- 1816 г., а Инквизицията просъществувала до 1834г.
Законите против вещерството в Англия били отменени през 1952 г.
През 2000г. папа Йоан Павел II публично се извини на всички избити от Инквизицията по обвинение в магьосничество.