Мдааа, кармичното колело ... По моите не толкова скромни разсъждения самата душа решава да се изживее като "добра' или "лоша' .
Трябва да изживееш злото за да знаеш какво е добро, Трябва да изживееш Доброто, за да можеш да разбереш какво е злото.
Всичко във вселената има антипод. Любов -Омраза , Ден- Нощ ,Положително-Отрицателно ...
И самата душа, като част от вселенския разум сама определя преражданията си и изживяванията си.
Но мисълта ми е , че всеки познава във обкръжението си някой , който твори само добро и все на добро не попада, или обратния вариант лош човек, на който ужасно му върви и само положителни изживявания и придобивки получава.
Нали целта на преражданията е духът да се пречисти и да стане по добър?
Защо тогава стари духове , които в миналото са творили добро сега реагират отрицателно??????
Не мисля че има карма, просто всеки дух трябва да мине и през доброто и през лошото.
Дали ще стане в този живот или в някой друг, но духът трябва да се изживее и като "добър" и като "лош" .
Относителността на човешките ни пониятия за добро и зло, нуждатата ни да категоризираме постоянно усещанията си и околния свят , ни карат да вярваме в кармата.
Но същността според мен е ,че ние помагаме на другите да изживеят нещо/положително или отрицателно/ и след това ние с тяхна помощ го изживяваме .
Не мога да се съглася с примера за счупения крак или други нараняванията на физическото тяло . Това за мене е буквализъм . Важно е усещането и изживяването на духа . Няма начин ако на някой му счупиш крака да се преродиш като санитар, които шинира счупени крайници.
Това че родителите ти се грижат за тебе, може би е повлияно от това че за тях са се грижили по същия начин.
Единствената цел на Духа е самоопределянето, а това е свързано с пълна гама от изйижявания, което е невъзможно да се случи само в един живот :)
Май доста дълго стана словоизлиянието ми :)))

Сполай ви за добрината :) Чао