Виждам, че си усвоил подхода много добре. А останалото са подробности и детайли.

Усещането за спада на жизнеността не е задължително свързано с усещане на енергията. Просто си наблюдавай жизнеността в тялото отвътре. Медитирай над нея... Това само по себе си е интересно. Ще видиш, че на съвсем фино ниво не е постоянна...

Като помощно средство може да правиш контракция на мускулите без да свиваш ръцете в юмрук или да ги движиш... И наблюдавай... Или си представи готов ли си да избягаш 1 км или да направиш 20 лицеи опори...

Този автоподход е много полезен, но не е панацея („лекарство за всичко”). Папароско, светът НЕ е само метален. Ако си счупиш ръката, само с този метод трудно може да се оправиш. Въобще при леченията са забелязал, че главният проблем е когато човек види, че едно нещо работи и решава, че може да го приложи навсякъде и за всичко.

Другият въпрос е кои болести са конвенционални и кои не... Да се намери мярата за това...

И разбира се това което казва Пич Божи е много важно. Ако гледаш на това, което ти се случва като болест, трудно ще го приемеш и разбереш. Ще ти е враг и ще се бориш подсъзнателно с него. Така че терминът „болест” трябва да се използва с условност. Силите ти изпращат нещо, за да научиш нещо друго... Понякога безценно, защото често трябва да загубим нещо за да осъзнаем какво сме имали. И да внимаваме следващият път повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите