Винаги съм говорила това, което мисля и съм очаквала от хората да ми кажат и своето мнение по въпроса или да оценят това, което съм казала, но те вместо това ми заявяват неща от рода на това, че обвинявам другите в това, което аз правя, че етикирам другите, че какво ли не още, а аз само изказвам мнение.
Ами другите егота не крещят от удоволствие когато им се намират кусури които собственото его често и не подозира, че притежава даже в по-голяма степен. От тук и лафа за сламката в чуждото око и гредата в своето.Една добра практика е да се приемат нещата такива каквито са докато прерасне в искренно чувство, че те трябва да са точно такива и, че всичко е съвършенно.Щото то Е съвършенно.